— Представи си, че в клиниката се извършва възстановяване на органи. Тогава цялата печалба отива в ръцете на собствениците й.
Рурк се поусмихна.
— Браво, лейтенант, разсъждаваш много логично. Надявам се това да те убеди, че главните акционери на „Нов живот“ едва ли биха подкрепили подобен план.
— Освен ако знаят, че ще спечелят много пари. Все пак ще започнем от тази компания. Интересува ме всичко около продажбата й, например от кого си я купил. Необходим ми е списък на служителите в изследователския отдел, както и на медицинските консултанти.
— Ще имаш цялата информация след около час.
Ив понечи да му каже, че това е работа на полицията, но се отказа — не разполагаше с достатъчно време, затова трябваше да забрави принципите си.
— В такъв случай няма да е зле да изровиш засекретените данни за Френд. Самоубийството му изглежда… прекалено „удобно“.
— Ще ги имаш.
— Благодаря. Странното е, че и в двата случая престъпникът е избирал жертви с увредени органи. Обзалагам се, че и с другите мъртъвци е същото. Сигурно има някаква причина.
Рурк замислено отпи от кафето си, сетне промълви:
— Ако убиецът е практикуващ лекар, много по-лесно би било да краде увредени органи, които се отстраняват по време на законна операция.
— Прав си. Наистина няма логично обяснение за действията му — промърмори Ив и се нервира, че снощи умората й беше попречила да забележи тази слабост в теорията си. — Нямам представа каква е процедурата, но предполагам, че е необходимо съгласието на донора или на най-близките му роднини, пък и медицинският център който и да е той, навярно отпуска средства за извършване на експериментите или изследванията, извършвани от престъпника. Следователно съществуват писмени доказателства, а ние трябва да ги открием. — Тя забарабани с пръсти по коляното си и добави: — Член си на директорския съвет, нали? Каква е политиката на „Дрейк“? Правят ли се изключително рисковани или радикални опити?
— Към центъра има първокласен научен отдел, а директорите са изключително консервативни. Всяка дейност предварително се подлага на дебат, до решение се стига след ожесточени спорове. После идва ред на адвокатите, сетне на хората от рекламния отдел, които решават как да съобщят на медиите за новата програма.
— Следователно процесът е много сложен, нали?
— Да. — Той иронично се усмихна. — Сложно е всичко, което се ръководи от комитет. Бюрокрацията, скъпа моя, забавя дори идеално работещия механизъм.
— А може би този човек е получил отказ, когато е предложил проекта си, затова е решил да действа самостоятелно. — Тя отново прокара пръсти през косата си и отмести чинията си. — Време е да тръгвам.
— Не забравяй, че довечера сме поканени на благотворителния бал на „Дрейк“.
Лицето й помръкна.
— Не съм забравила.
— Не прави такива тъжни физиономии, миличка. — Рурк я хвана за ръката, притегли я към себе си и я целуна. — Ще ти се обадя, щом получа необходимите ти сведения.
Ив излезе, а той отпи от кафето си и си помисли, че този път съпругата му няма да закъснее за празненството. Сега за нея благотворителния бал беше част от работата й.
Осма глава
Ив възнамеряваше веднага да се залови за работа, ето защо беше неприятно изненадана, когато завари в канцеларията си инспектор от отдела по вътрешни дела. Всъщност дори да не бързаше, посещението на този човек щеше да я раздразни.
— Стани от стола ми, Уебстър.
Той не помръдна, само лъчезарно й се усмихна. Ив познаваше Дон Уебстър още от академията. Той беше в по-горния курс, но от време на време го беше срещала на различни празненства.
Едва след време Ив беше осъзнала, че младежът прави всичко възможно да я вижда по-често. Отначало беше едновременно поласкана и разгневена, сетне забрави за съществуването му. Не беше постъпила в академията, за да се среща с момчета, а да получи образование.
След дипломирането си, когато и двамата бяха назначени в Централното полицейско управление, започнаха да се срещат още по-често.
Една нощ, по време на „новобранската“ й година като ченге, след като за пръв път беше видяла убит човек, Ив прие поканата на Дон да изпият по чаша, после спа с него. Беше решила, че случилото се е било само забавление за него, както беше за нея, и двамата останаха приятели.
Сетне Уебстър беше преместен в друг отдел и се виждаха много рядко.