— Хей, Далас, изглеждаш страхотно.
— Казах ти да станеш от стола ми. — Тя се приближи до автоготвача, за да поръча кафе.
Дон въздъхна и се подчини.
— Надявах се, че ще си поговорим като приятели.
— Нито един служител от инспектората не може да ми бъде приятел — заяви тя. Помисли си, че Уебстър почти не се е променил. Тясното му лице беше интелигентно, сините му очи иронично проблясваха. Имаше къдрава кестенява коса и изключително чаровна усмивка, която често пускаше в употреба. Ив си спомняше, че тялото му беше мускулесто, очевидно поддържано с физически упражнения. Спомняше си още, че този човек имаше доста странно чувство за хумор.
Уебстър носеше елегантен черен костюм (който беше нещо като униформа за всички служители от неговия отдел) и екстравагантна вратовръзка. Още като младеж обичаше да се облича според последната мода.
Младият мъж се престори, че не е чул обидните й думи, обърна се и затвори вратата, сетне заговори:
— Когато оплакването постъпи в отдела, поисках да се заема със случая. Мислех, че така ще ти се размине по-лесно.
— Не ми губи времето, Уебстър. Опитвам се да заловя масов убиец.
— Налага се да ми отделиш време. Ако помогнеш, ще приключим много бързо.
— Отлично знаеш, че в тази докладна записка няма капчица истина.
— Знам. — Той отново се усмихна и на лявата му страна се появи трапчинка. — Между другото, славата на твоето кафе достигна чак до нашия отдел. Няма ли да ми предложиш да го опитам?
Ив замислено го изгледа, сетне реши, че е за предпочитане да има работа с познат човек, отколкото с друг високомерен инспектор. Програмира втора чаша кафе и се обърна към него:
— От теб щеше да излезе добро ченге, Уебстър. Защо се прехвърли в инспектората?
— Поради две причини. Това е най-прекият път към административната работа, Далас. Никога не съм искал да бъда обикновен полицай. Харесва ми изгледът от „Пауърс“, където е седалището на нашия мил шеф.
Младата жена иронично вдигна вежди. Не беше предполагала, че амбициите му са толкова големи. Поднесе му кафето и попита:
— Каква е втората причина?
— Ченгетата, които не спазват устава или не се справят с работата си, ме вбесяват. Направо ги ненавиждам. — Той отпи от кафето, притвори клепачи и въздъхна от удоволствие. — М-м-м, наистина е отлично, похвалите не са били преувеличени. — Отвори очи и се втренчи в нея, като си мислеше, че никога не е бил влюбен толкова дълго в една жена. Чувстваше се леко засегнат, че тя така и не беше разбрала истината. Беше прекалено посветена на работата си и не обръщаше внимание на мъжете.
Докато не се беше появил Рурк.
— Не мога да повярвам, че вече си омъжена — подметна той. — За теб не съществуваше нищо друго, освен служебните ти задължения.
— Бракът не промени отношението ми към работата.
— Така и предполагах. — Уебстър се облегна назад и внезапно стана сериозен. — Нагърбих се да отговоря на оплакването не само заради старото ни… приятелство, Далас.
— Доколкото си спомням, не сме били чак толкова големи приятели, Уебстър.
— Само защото ти не го пожела. — Той се усмихна и отпи от кафето си, после отново стана сериозен. — Добро ченге си, Далас.
Думите му смекчиха гнева й. Тя се обърна към прозореца и промълви:
— Тази жена опетни репутацията ми.
— Не се притеснявай. Винаги съм те харесвал, Ив, ето защо съм тук и нарушавам устава. Искам да те предупредя, че Бауърс иска главата ти.
— Но защо? Само задето я упрекнах, че не си е свършила работата, така ли?
— Работата е по-сложна. Наистина ли не си спомняш тази жена? Бяхме заедно в академията.
— Не.
— Ала тя те помни и оттогава ти има зъб. С нея бяхме в един курс и се дипломирахме в годината, когато ти постъпи. Няма защо да ти го казвам, но беше блестяща, Далас — не само в часовете за теоретична подготовка, но и при тренировките. Инструкторите твърдяха, че никога не са имали толкова способна курсистка. Всички говореха за острия ти ум, за издръжливостта и волята ти. — Той отново се усмихна, защото Ив се извърна от прозореца и намръщено го изгледа. — Едва ли си чула какви слухове се носят за теб, тъй като изцяло се беше посветила на целта си — да получиш значката на детектив. — Приседна на ръба на бюрото й, с наслада отпи от ароматното кафе и продължи: — Бауърс все те хулеше пред малцината си приятели. Разправяше, че навярно се чукаш с инструкторите, за да ти дават по-леки задания… Нали разбираш, още тогава се интересувах кой какво говори за колегите си.
— Не си я спомням — повтори Ив, сетне престорено небрежно сви рамене. Стомахът й се сви при мисълта, че е била обект на клюки и сплетни.