— Съгласна съм. А пък от вас искам списък на най-добрите медицински и изследователски центрове в Париж. Съществуват ли клиники, където се извършва присаждане на органи?
Мари учудено вдигна вежди.
— Действително има такава клиника. Към нея ли водят следите?
— Може би. Проверете коя болница е посещавал Льоклерк. Интересува ме в какво състояние е бил черният му дроб.
— Ще се погрижа да получите колкото е възможно по-бързо желаните от вас сведения, лейтенант. Надявам се и вие да направите същото. На времето решихме, че убийството на Льоклерк не заслужава внимание, но ако излезете права, нещата се променят.
— Сравнете снимките на труповете. Вероятно ще намерите някаква прилика. Благодаря. Скоро отново ще ви се обадя.
— Мислите ли, че този тип обикаля света, за да избира жертвите си?
— Точно така. Необходими са му „специални“ хора. Този човек е много прецизен и методичен. А сега трябва да се обадим в Чикаго.
Въпреки че този път не й се налагаше да използва преводач. Ив срещна много по-големи затруднения с колегите си в Чикаго.
Оказа се, че детективът, който беше разследвал убийството, се беше пенсионирал, без да довърши работата си. Тя помоли да я свържат с човека, който беше поел задълженията му. Помолиха я да почака, междувременно беше принудена няколко пъти да изслуша някаква идиотска реклама за благотворително мероприятие за набиране на средства за чикагската полиция.
Точно когато й се струваше, че ще полудее от натрапчивия механичен глас, я свързаха с някой си детектив Кимаки.
— С какво мога да ви услужа, лейтенант? — попита той.
Ив обясни какво се е случило в Ню Йорк. Кимаки с отегчен глас я изслуша, после промърмори:
— Да, да, спомням си този случай. Попаднахме в задънена улица. Макрей не стигна до никъде. Прехвърлихме работата на друг колега, но засега извършителят е неизвестен.
— Вече ти обясних, че и тук са извършени подобни престъпления, Кимаки. Информацията, която искам от теб, може би ще ми помогне.
— Не разполагаме кой знае с какво, пък и те предупреждавам, че си имам много по-важна работа. Все пак ще поискам разрешение от шефа, за да не съм в нарушение…
— Гледай да не се преумориш, колега.
Детективът се престори, че не долавя подигравателния й тон, а продължи:
— Слушай, когато Макрей преждевременно се пенсионира, струпаха на главата ми всичките случаи, с които се е занимавал. Аз решавам на кой да дам предимство. Ще ти изпратя сведенията при първа възможност. — Той прекъсна връзката.
— Тъпак! — промърмори Ив и разтърка вратните си мускули. — Преждевременно пенсиониране ли? — Тя погледна към Пийбоди. — Провери кога и защо Макрей е напуснал полицията.
След половин час Ив нетърпеливо крачеше напред-назад по коридора в моргата, докато чакаше да бъде допусната при доктор Морис. Щом ключалките изщракаха, тя побърза да влезе в залата за аутопсии.
Усети отвратителната миризма на разлагаща се плът и дълбоко си пое въздух, за да не повърне. Погледна за миг към трупа върху масата и побърза да си сложи въздушна маска.
— За бога, Морис, как издържаш тази воня?
Патологът невъзмутимо продължаваше да прави стандартния клинообразен разрез.
— За мен това е поредният ден в рая, Далас.
Поради въздушния филтър гласът му звучеше като на робот, очите му, увеличени от очилата с голям диоптър, напомняха очите на огромен жабок. — Тази госпожица е била открита снощи, след като съседите са разбили вратата й; изплашени от вонята, носеща се от жилището. Мъртва е поне от седем дни. Предполагам, че е била удушена с ръце.
— Имала ли е любовник?
— Доколкото разбрах, ченгето което разследва случая, се опитва да го намери. Едно е абсолютно сигурно — тази жена никога повече няма да има любовник…
— Голям майтапчия си, Морис. Сравни ли данните за убийството на Спиндлър с тези на Снукс?
— Да. Заключението ми още не е готово, но щом си дошла тук, предполагам, че искаш отговор незабавно. Според мен двамата са убити от един и същ човек.
— Това вече ми е ясно. Обясни ми защо случаят „Спиндлър“ е бил отнесен към приключените дела.
— Някой не си е свършил докрай работата — заяви той и пъхна ръце в подпухналия труп. — Не съм я аутопсирал, иначе веднага щях да се досетя, когато видях този Снукс. Естествено щях да стигна и до други заключения… Колежката, която е извършила аутопсията на сводницата, е била служебно порицана. — Той вдигна глава и погледна Ив право в очите. — Мисля, че втори път няма да допусне подобна грешка. Не искам да я оправдавам, но тя твърдеше, че следователят я накарал да бърза.