— Това вече няма значение. Трябва ми цялата информация.
Морис въздъхна.
— Възникна известен проблем. Данните за Спиндлър са изчезнали от компютъра.
— Какво?
— Изчезнали са безвъзвратно. Дори нямаше да знам, че е била аутопсирана тук, ако ти не го беше разбрала от файловете на служителя, занимаващ се с разследването.
— Разпита ли колежката ти?
— Тя се кълне, че е въвела всички данни в компютъра.
— Питам се дали лъже или е прекалено глупава. А може би информацията е била унищожена.
— Сигурен съм, че не лъже. Признавам, че още е неопитна, но в никакъв случай не е глупава. Възможно е данните да са били заличени по погрешка, но така и не успяхме да ги възстановим. Името на Спиндлър не фигурира сред имената на мъртъвците, които са били докарани в моргата.
— Следователно информацията съзнателно е била изтрита. Но защо? — изсъска Ив и гневно пъхна ръце в джобовете си. — Кой има достъп до компютъра?
— Всички патолози. — За пръв път той изглеждаше разтревожен. — Свиках събрание на персонала и ще проведа вътрешно разследване. Не се съмнявам в хората си, Далас. Добре ги познавам и знам, че не са способни на подобно нещо.
— Компютрите обезопасени ли са от проникване?
— Очевидно не са.
— Някой е искал да ни попречи да свържем двете убийства. Плановете му се провалиха… — разсъждаваше тя на глас и кръстосваше залата. — Онзи идиот от Сто шейсет и втори участък е забъркал истинска каша. Открих подобни убийства в Чикаго и в Париж, но се страхувам, че ще се натъкнем и на други. Струва ми се, че попаднах на следа — става въпрос за скъпи клиники. Опитах се да прочета куп медицински статии, но главата ми пламна от неразбираеми термини. Необходим ми е консултант.
— С удоволствие бих ти помогнал, но не разбирам от присаждане на органи. Трябва ти обикновен лекар.
— Какво ще кажеш за Майра?
— Тя също работи в друга област, но е за предпочитане пред моя милост.
— Почакай… Спомних си, че познавам подходяща лекарка. Първо ще опитам с нея. Слушай, Морис, някой се подиграва с нас. Направи ми копия на всички материали, свързани със Снукс. Направи копия и за себе си и скрий дисковете на сигурно място.
Патологът кисело се усмихна.
— Вече съм го сторил. Изпратих дисковете в дома ти по частен куриер. Може би ще ме помислиш за параноик, но…
— Мисля, че си много умен. — Тя свали маската и тръгна към вратата, но преди да я отвори, се обърна и промълви:
— Морис, пази се.
Пийбоди, която седеше на скамейка в коридора, побърза да се изправи.
— Най-сетне се добрах до сведения за Макрей от Чикаго. Май е по-лесно да получиш информация за някой психопат, отколкото за ченге.
— Полицията знае как де предпазва служителите си — промълви Ив, докато вървяха към изхода. Тази история започваше сериозно да я тревожи.
— Научих, че пенсионираният колега е бил на трийсет — служил е едва осем години. Напуснал е полицията, въпреки че е щял да получава по-малко от десет процента от пълната пенсия. Ако беше поработил още две години, сумата щеше да се удвои.
— Защо е напуснал? Може би поради болест или пък е имало друга причина?
— В досието му не е записано нищо. Разбрах… — За миг тя замълча, защото излязоха на улицата и леденият вятър сякаш й зашлеви плесница. — Разбрах, че този Макрей се е ползвал с добра репутация и след по-малко от година е трябвало отново да бъде повишен. Справял се е отлично с работата си, което се доказва от големия брой на случаите, които е разкрил. Репутацията му е неопетнена, а през последните три години е бил служител на отдел „Убийства“.
— Трябва да надникнем в личния му живот. Може би съпругата му го е принудила да напусне службата, като го е заплашила с развод. Или пък е имал материални затруднения — да речем, че е обичал чашката, друсал се и си е падал по комара.
— По-трудно ще се добера до тази информация. Трябва да подам заявка и да измъкна основателна причина.
— Не се притеснявай — това е моя работа. — Ив седна зад волана и си помисли, че за нелегалния компютър на Рурк няма непосилни задачи. — Но предпочитам да не се интересувам от къде съм получила сведенията.
— Какви сведения? — усмихна се сътрудничката й.
— Браво, бързо схващаш. А сега се обади на диспечера и му съобщи, че излизаме в почивка. Не искам никой да знае за следващото ни посещение.
— Жестоко! Може би ще се срещнем с мъже и ще правим секс?
— Не ти ли стига да се любиш с Чарлс?
Пийбоди смутено се покашля.
— Ами… напоследък не ми се е случвало. — Сетне заговори в комуникатора: — Диспечер, говори полицай Дилия Пийбоди. Лейтенант Ив Далас иска разрешение за почивка.