— Съобщението е прието… Имате разрешение.
— Мисля, че няма да е зле тези непознати мъже първо да ни заведат на обяд — обърна се Пийбоди към началничката си.
— Ще те заведа на обяд, но категорично отказвам да правя секс с теб. Престани да мислиш за храна и за чукане, защото искам да ти съобщя нещо важно.
Когато спряха пред болницата на улица „Канал“, на Пийбоди вече не й беше до шеги.
— Навярно мислите, че случаят е изключително сериозен и не става дума само за убийствата на бездомници и проститутки, нали, лейтенант?
— Мисля, че трябва да направим копия на всички материали по случаите и да не разгласяваме резултатите от разследването.
Видя някакъв алкохолик, който се подпираше на стената и му подвикна:
— Ела насам. Питам се дали си оглупял напълно или са ти останали достатъчно мозъчни клетки, че да спечелиш една двайсетачка.
— Умът ми е като бръснач — оживи се той. — Какво ще желаете?
— Когато изляза от болницата, да намеря колата си на същото място, при това здрава и непокътната. Тогава ще получиш парите.
— Става. — Скитникът пъхна бутилката в джоба си и се втренчи в автомобила като котка, която дебне пред миша дупка.
— Можеше да го заплашите както направихте с онзи тип в бедняшкия квартал — отбеляза Пийбоди.
— Не обичам да заплашвам беззащитните. — Ив прекоси чакалнята и мимоходом забеляза, че положението беше още по-трагично, отколкото при предишното й посещение. Приближи се до гишето и заяви, че иска да говори с доктор Димато.
Дежурна беше същата сестра, която според табелката, прикрепена към престилката й, се наричаше Джан. Тя намръщено изгледа Ив.
— Доктор Димато е заета.
— Ще я почакам в същата стая, където ме поканихте миналия път. Кажете й, че няма да й отнема много време.
— Днес тя има много работа.
— Какво съвпадение — аз също. — Ив застана до вратата и нетърпеливо се втренчи в сестрата.
Джан тежко въздъхна и раздразнено вдигна рамене. Ив разсеяно си помисли, че тази жена мразеше професията си. Когато вратата се отвори, тя влезе в коридора и присмехулно каза:
— Много благодаря. Ведрото ви изражение подсказва какво удоволствие изпитвате от работата си.
Джан слисано я изгледа — очевидно не беше разбрала, че й се подиграват. Ив мина покрай нея и се настани в оскъдно обзаведената стаичка, за да почака Луиз.
Доктор Димато се появи след двайсет минути и очевидно не се зарадва на посетителката.
— Моля ви да побързате. Предстои ми да наместя счупената ръка на един пациент.
— Тогава ще премина направо към целта на посещението ми. Ще се съгласите ли да бъдете моя консултантка във връзка със серия от убийства? Работното време е отвратително, заплащането е мизерно, може би ще рискувате живота си, а отгоре на всичко съм много взискателна към сътрудниците си.
— Кога започвам?
Усмивката на Ив беше толкова неочаквана и сърдечна, че младата лекарка едва не се вцепени от изненада.
— Кога е следващият ти почивен ден?
— Нямам право на целодневна отпуска, но за сметка на това утре смяната ми започва чак в два следобед.
— Прекрасно. Искам те у дома точно в осем сутринта. Пийбоди, дай й адреса ми.
— Не е необходимо, лейтенант. — Сега беше ред на Луиз да се усмихне. — Всички знаят къде живее Рурк.
— Тогава ще те чакам. И не закъснявай. — Докато вървяха по коридора, тя се обърна към сътрудничката си: — С удоволствие ще работя с нея.
— Необходимо ли е да подготвя официална молба доктор Димато да бъде назначена за ваша консултантка?
— Засега ще го запазим в тайна. — Ив си спомни за изчезналата информация и поклати глава. Сетне седна зад волана. — Свържи се с диспечера и му съобщи, че сме на разположение.
Сътрудничката й жално я изгледа.
— Нали щяхте да ме водите на обяд?
— Ама и ти си една лакомница! Отказвам да купувам храна от този квартал — истински развъдник на болести е. — Вярна на думата си тя подкара колата и спря едва когато забеляза сравнително чист подвижен павилион за храна. Взе си порция пържени картофи, а Пийбоди се изкуши от огромен сандвич със соеви наденички и зеленчуци.
Ив превключи на автоматичен пилот и разсеяно изяде картофките, докато размишляваше. Толкова се беше унесла, че дори не забелязваше оглушителния шум от натовареното улично движение и монотонното, неспирно бръмчене на въздушните автобуси. Много магазини обявяваха сезонни разпродажби чрез високоговорители или крещящи неонови реклами.
Клиентите, които бързаха да се възползват от намалението, зъзнеха по откритите ескалатори и бързаха да влязат в магазините. Ив си каза, че зимата беше лош сезон за крадците и мошениците — никой пешеходец не се спираше достатъчно дълго на улицата, за да бъде ограбен или измамен. Все пак тя забеляза, че в един вход се разиграваше комар, видя и неколцина крадци, които се придвижваха мълниеносно на въздушни кънки.