„Ежедневие“ — помисли си тя. Измамниците и джебчиите бяха част от действителността. Всички знаеха за съществуването им и се надяваха да не станат техни жертви.
Бездомниците също бяха част от ежедневието на огромния град. Изкарваха зимата с надеждата, че няма да умрат от студ в жалките си колиби. Всъщност никой не се интересуваше от съдбата им — какво значение имаше смъртта на някакъв скитник?
Навярно убиецът разчиташе именно на това безразличие към съдбата на несретниците. Жертвите му нямаха роднини, приятели или любовници, които да задават неудобни въпроси.
Нито една телевизионна станция не беше съобщавала наскоро да е бил убит някой бездомник. Това не беше интересна новина, която да повиши рейтинга им.
Ив се усмихна, питаше се как ли щеше да реагира Надин Фарст, ако предложеше да й даде интервю. Изяде последното картофче и набра номера на репортерката.
— Ало? Тук Фарст. Говорете по-бързо и по същество. Имам включване на живо в десет.
— Искаш ли интервю, Надин?
— Далас! — Лицето на репортерката засия. — Какво желаеш в замяна?
— Да си вършиш работата — това е всичко. Разследвам убийството на един бездомник…
— Почакай. Това не е интересно. Миналия месец направихме предаване за скитниците, споменахме, че умират от студа и че ги убиват. Тази тема може да се експлоатира най-много два пъти в годината. Прекалено рано е за…
— Човекът е бил разрязан и сърцето му е било откраднато.
— Пак не става. През октомври — точно преди Холоуин — излъчихме материал за различните секти и ритуалите им. Продуцентът няма да се навие да направи репортаж за някакъв си бездомник. Виж, ако зрителите можеха да надникнат в интимния живот на лейтенант Далас и Рурк…
— Никой няма право да „наднича в интимния ми живот“. Чуй какво още имам да ти кажа: преди няколко месеца е била убита някаква бивша проститутка. Някой е „взел“ бъбреците й.
В погледа на Надин проблясна любопитство, тя наостри уши, сетне промълви:
— Мислиш си, че между двете убийства има някаква връзка?
— Вместо да ме разпитваш, се постарай да си вършиш работата. После отново ще поговорим. — Тя прекъсна връзката, превключи на ръчно управление и хвана волана.
— Май Надин захапа стръвта, лейтенант — обади се Пийбоди.
— За един час тя ще открие повече информация, отколкото шест дроида за цяла седмица. После ще ми позвъни и ще поиска да дам официално изявление и интервю. Тъй като съм добра по душа, ще се съглася.
— Няма да е зле отначало да я поразиграете, за да не се усъмни, че я използвате за някаква ваша цел.
— Разбира се, но не искам Надин да загуби търпение. Обади се на диспечера и му съобщи, че отиваме в жилището на Спиндлър. Искам престъпниците да разберат, че съм попаднала на следа. Това ще ги изнерви, а нервните хора по-често допускат грешки.
Тя не очакваше да открие веществени доказателства — все пак убийството беше извършено преди няколко месеца. Искаше й се да добие представа как е живяла бившата проститутка и да разпита съседите й.
Мизерният апартамент на Спиндлър се намираше в един от панелните блокове, които бяха набързо издигнати, за да заменят разрушените къщи по време на Градските войни.
Кметът на Ню Йорк беше обещал, че след десетина години грозните постройки ще бъдат заменени от по-солидни и красиви сгради.
Изминали бяха няколко десетилетия от края на войните, но грозните панелни здания още не бяха разрушени.
Някакъв самодеен художник беше изрисувал със спрей върху сивкавата фасада на блока голи мъже и жени, съвокупляващи се в различни пози. Ив реши, че този човек е бил добър в занаята, освен това е притежавал чувство за хумор, защото в тази сграда живееха повечето проститутки, които работеха по улиците на квартала.
Над входната врата нямаше камера за наблюдение, липсваше кодирано заключващо устройство. Подобни „придобивки на цивилизацията“ не бяха познати в този мизерен квартал, или ако някога ги е имало, отдавна бяха откраднати или унищожени.
Ив и Пийбоди влязоха в тъмен коридор. Видяха редица от счупени и надраскани пощенски кутии. Вратата на асансьора беше заключена с катинар.
— Спиндлър е живяла в апартамент на четвъртия етаж — промърмори Пийбоди и с отвращение огледа разнебитеното стълбище. — А проклетият асансьор не работи.
— Ще се качим по стълбите, тъкмо ще ти спадне храната.