Някой беше засилил до край звука на стереоуредбата си и музиката сякаш разтърсваше сградата. Все пак това беше за предпочитане пред звуците, които се разнасяха иззад една от вратите на втория етаж.
Ако се съдеше по тежкото дишане и скърцането на леглото, някоя проститутка заработваше таксата си. След миг мъжки глас изкрещя:
— Духай! Духай, мръснице!
— Интересен подход — сухо отбеляза Пийбоди. — Получихме доказателство, че стените на тази кокетна сграда не са звукоизолирани.
— Мисля, че на обитателите хич не им пука. — Ив спря пред вратата на апартамент 4С и почука. Уличните проститутки работеха по двайсет и четири часа в денонощието, но на смени. Ето защо предполагаше, че ще намери някоя от тях в жилището.
— Смяната ми започва чак довечера! — изкрещя някаква жена. — Разкарай се!
Ив вдигна значката си пред шпионката.
— Полиция. Искам да си поговорим.
— Разрешителното ми е наред. Престанете да ме тормозите.
— Отвори вратата, иначе наистина ще започна да те тормозя.
Жената гневно изруга, ключалката щракна. Вратата леко се открехна и през процепа Ив видя кръвясало око.
— К’во искате? Не съм на бачкане и се опитвам да подремна. Що сте се разтропали?
Съдейки по замъгления й поглед, Ив разбра, че непознатата се опитваше да заспи с помощта на наркотик.
— От кога живееш в този апартамент?
— От няколко седмици. А на теб к’во ти пука?
— Къде живееше преди това?
— Ей там, отсреща. Слушай, имам си разрешително и редовно ходя на доктор. Няма за к’во да се хванеш.
— Ти момиче на Спиндлър ли беше?
— Ъ-хъ. — Жената още малко открехна вратата и Ив видя другото й око и гневно стиснатите й устни. — А на теб к’во ти пука? — повтори непознатата.
— Как се казваш?
— Манди. А на теб…
— Това вече го каза. Отвори, Манди. Искам да ти задам няколко въпроса за Спиндлър.
— Мъртва е — само това знам. — Все пак тя отвори вратата. Косата й беше много късо подстригана, тъй като уличните проститутки предпочитаха да носят перуки. Навярно беше на около трийсет, но лицето й беше на четирийсетгодишна жена.
Очевидно Манди полагаше по-големи грижи за пищното си тяло. Ив забеляза, че огромните й гърди под розовата роба бяха твърди и опъваха копринената материя. Помисли си, че жената е права да „инвестира“ в тялото си. Клиентите не гледаха лицата на проститутките.
Двете с Пийбоди влязоха в жилището, което беше преустроено за извършване на два вида дейност.
Помещението беше разделено със завеса. В едната „стаичка“ имаше две легла, а на стената беше поставен ценоразпис за различните „услуги“. В другата половина на помещението имаше компютър, видеотелефон и един стол.
— Ти ли пое работата на Спиндлър? — поинтересува се Ив.
— Четири сме, дето въртим бизнеса. Рекохме си, че все някой трябва да го върши, пък и така ще се чупим поне за малко от улицата. — Манди се поусмихна и добави: — Станахме голяма работа, сега ние набавяме мадами за клиентите.
— Няма що, страхотни умници сте. Слушай, беше ли тук през нощта, когато са убили Спиндлър?
— Ами… може би. Влизах, излизах, нали знаеш каква е нашата работа. Сещам се, че тогава бизнесът много вървеше. — Тя се настани на единствения стол и протегна крака. — Сигурно щото не беше толкоз студено.
— Под ръка ли ти е бележникът, в който записваш ангажиментите си?
Проститутката се намръщи.
— Няма защо да си пъхаш носа в тефтера ми, нали виждаш, че съм откровена с теб.
— Тогава ми разкажи всичко, което знаеш. Сигурна съм, че си спомняш дори най-малките подробности от онази нощ. Дори и в този квартал убийства не се случват толкова често.
— Разбира се, че си спомням. — Манди сви рамене. — Тъкмо си почивах, когато Лайда я намери и направо откачи. Бога ми, крещеше като девственица. После взе да тропа на вратата ми. Викаше, че дъртата мръсница е умряла, че имало кръв… Рекох й да си затваря плювалника и да викне ченгетата, щом толкова й се иска. После пак си легнах.
— Не отиде ли да провериш какво се е случило?
— Хич не ми пукаше за дъртата. Щях да се радвам, ако наистина беше гушнала босилека, пет пари не давах, дори да беше жива.
— Откога работиш за нея?
— От шест години. — Манди широко се прозина. — А сега бачкам за себе си.
— Май не си я харесвала, а?
— Мразех я в червата. Слушай, вече казах на другото ченге: не можеше да познаваш мадам и да не я мразиш. Не съм чула нищо, не съм видяла нищо, ама даже да бях, нямаше да ти кажа.
— С какво ченге си разговаряла?
— Първо беше униформен полицай, като тази. — Проститутката кимна към Пийбоди. — После дойде една като тебе… Разбрах, че не им дреме, задето са очистили една стара чанта. А ти защо толкова се интересуваш?