— Манди, срещала съм много момичета като теб. — Ив пристъпи към нея и се приведе. — Тази жена е била сводница, следователно е държала пари вкъщи — нямало е да хукне посред нощ да ги внася в банката, нали? Очистили са я преди момичетата да приключат смяната си, а в рапорта не се споменава за намерени пари.
Манди кръстоса крака.
— Значи някое ченге е свило мангизите. К’во от това?
— Според мен ченгето не би взело цялата сума. Всъщност мисля, че полицаите наистина не са открили нищо. Ето защо искам да ми кажеш всичко, което знаеш. В противен случай ще те прибера на топло, а в ареста всички пропяват. Изобщо не ми пука дали си откраднала парите на Спиндлър, но ме интересува точно какво се е случило през онази нощ. — Изчака, за да даде възможност на проститутката да разбере думите й, и продължи. — И така, приятелката ти заблъскала по вратата и ти съобщила за убийството. Престани да ме баламосваш, че си си легнала. Искам истината, разбра ли?
Манди я наблюдаваше изпод око и я преценяваше. Научила се беше да съди за хората по израженията им и по поведението, в противен случай едва ли щеше да доживее до дълбока старост. Реши, че това ченге нямаше да я остави на мира докато не научи истината.
— Все някой щеше да гепи мангизите, затуй с Лайда си ги разделихме. Голямо чудо!
— Значи си влязла и си огледала Спиндлър.
— О, не. Просто проверих дали наистина е хвърлила топа, ама затова не беше нужно да влизам в спалнята. Имаше много кръв и вонеше гадно.
— Добре, А сега ми разкажи за нощта преди убийството. Спомена, че си имала много работа. Знаеш какви клиенти идват тук. Забеляза ли някой, който изглеждаше не на място в този квартал?
— Ще имаш да вземаш. Не ща да се забърквам с полицията заради някаква дърта мръсница.
— Тогава ми кажи какво си видяла. Иначе ще те обвиня, че си унищожила ценни веществени доказателства, защото първа си се озовала на местопрестъплението. — Ив отново замълча, докато Манди размишляваше. — Възползвай се от предложението, защото ще уредя да те подложат на специален тест — тогава ще кажеш цялата истина, но ще прекараш и няколко дни в ареста.
— Ама че си гадна! — Манди стана и отиде да си вземе бира от хладилника. — Казах ти, че онази нощ се скъсах от работа. Когато се прибирах с поредния клиент, видях двама типа да излизат от сградата. „Рекох си: Мамка му на моя късмет! Трябва да се чукам с някакъв малоумник, а някоя от колежките е гепила двама сладури, дето сигурно са въшливи с пари!“.
— Защо си помисли, че са богати?
— Заради тузарските им палта. И двамата носеха нещо… май бяха чанти. Реших, че са си донесли „секс играчки“.
— Сигурна ли си, че бяха мъже?
Манди замислено отпи от бутилката.
— Ами… рекох си, че са мъже, обаче не успях да ги разгледам щото онзи тъпак вече ме натискаше.
Ив кимна и приседна на ръба на бюрото.
— Добре, Манди. А сега ще повторим всичко отначало. Може би ще си спомниш още нещо.
Девета глава
Ив ненавиждаше бляскавите светски тържества почти колкото лекарствата. Избягваше ги, когато беше възможно (това рядко й се отдаваше, откакто беше омъжена за Рурк), а когато присъствието й беше наложително, решително стискаше зъби и се опитваше да не обръща внимание на нещата, които я дразнеха.
Но сега с нетърпение очакваше благотворителния бал на „Дрейк“, защото нямаше да присъства като гостенка. Този път отиваше в ролята си на ченге.
Съжаляваше, че не ще може да вземе оръжието си — тежестта му й придаваше увереност, но нямаше как да го скрие под елегантната си вечерна рокля. Беше избрала да носи тоалет, сътворен от Леонардо, тъй като той беше сред моделиерите, чиито творения щяха да бъдат показани на модното ревю.
Гардеробът й беше препълнен с негови модели. Откакто Леонардо се беше появил в живота на Мейвис, следователно и в живота на Ив, тя притежаваше толкова елегантни рокли, че биха стигнали за цяла театрална трупа. За щастие можеше да носи на работа любимите си джинси, панталони и ризи.
Беше избрала роклята заради цвета й на потъмняла мед и заради семплия модел. Дрехата стигаше до глезените й, което я наведе на мисълта да прикрепи оръжието към прасеца си. Накрая го пъхна във вечерната си чантичка заедно със значката си. Обичаше да бъде подготвена за всякакви изненади.
Когато влезе в балната зала, си помисли, че въоръжените ченгета нямат място сред елегантните гости, отрупани със скъпоценности. Долови уханието на парниковите цветя и на скъпите парфюми. Отнякъде звучеше тиха музика.
Сервитьори с изискани черни униформи поднасяха на гостите кристални чаши с шампанско и други екзотични питиета. Присъстващите тихо разговаряха, от време на време се разнасяше приглушен смях.