Ив си каза, че всички до един й изглеждаха помпозни и досадни, а атмосферата — потискаща. Точно когато възнамеряваше да сподели мисълта си с Рурк, се дочу възторжен писък и звън на счупена кристална чаша.
Мейвис Фрийстоун, която напомняше пъстра птица сред облечените в черно дами, замаха с ръка и многобройните й пръстени проблеснаха на светлината на разкошните полилеи. Изкиска се, извини се на сервитьора, когото беше блъснала, и тичешком прекоси залата, като се полюшваше на петнайсетсантиметровите токчета. Ив забеляза, че приятелката й носеше сребристи сандали, а ноктите на краката й бяха боядисани в яркосиньо.
— Далас! — отново извика певицата и се хвърли на шията на приятелката си. — Тук е направо вълшебно! Мислех, че няма да дойдеш. Леонардо ще се зарадва като те види. В момента е в гардеробната на манекенките и е изпаднал в истерия. Посъветвах го да вземе успокоително, че току-виж се издрайфал върху някого. Здрасти, Рурк.
Преди Ив да успее да я спре, певицата прегърна съпруга й.
— Божичко, и двамата изглеждате супер! Успяхте ли да пийнете нещо? Коктейлите „Торнадо“ са върховни. Изпих вече три.
— Изглежда, са ти се отразили добре. — Рурк неволно се усмихна като наблюдаваше дребничката певица, която вече беше полупияна.
— Ей, недей да ме занасяш. За всеки случай си нося хапчета за изтрезняване, за да подкрепям Леонардо, когато манекенките започнат да представят неговите модели. Но преди това… — Тя понечи да вземе нова чаша от подноса на сервитьора и за малко не падна. Ив я прегърна и прошепна:
— Но преди това ще хапнем нещо.
Страничният наблюдател би си помислил, че не е виждал хора, които толкова се различаваха помежду си. Рурк беше изключително сексапилен в елегантния си смокинг, Ив изглеждаше неотразима в семплата си вечерна рокля, а Мейвис привличаше вниманието със сребристата си дреха, която изглеждаше мокра и ставаше прозрачна на сантиметри под чатала й. Върху едното й бедро беше татуиран ухилен гущер.
Дългата й до раменете коса беше боядисана в същия яркосин цвят като ноктите й.
— Истинската вечеря ще бъде след ревюто — отбеляза тя, но все пак си взе от съблазнителните малки сандвичи.
— Защо да чакаме до тогава? — Ив напълни чинията си с апетитни соленки и сладкиши, но дори не ги опита, а развеселено наблюдаваше приятелката си.
— Божичко, храната е страхотна — заяви Мейвис, после се изкиска и притисна корема си. — Ако продължавам в същия дух, ще повърна. Май ще е по-добре да си взема хапчетата за изтрезняване и да отида при Леонардо. Може би има нужда от мен — толкова се изнервя преди всяко ревю. Честно да си кажа, радвам се, че сте тук. Повечето от тия хора са… абсолютни досадници.
— Отивай при Леонардо. Аз трябва да остана и да разговарям с досадниците.
— Ще седнем на една маса по време на вечерята и ще си правим майтап с другите. Видях кошмарни тоалети! — Певицата тръсна глава и се отдалечи.
— След една-две седмици пускаме на пазара дискове и видеофилми с нейни изпълнения — обърна се Рурк към Ив. — Питам се какво ли ще бъде мнението на публиката за Мейвис Фрийстоун.
— Сигурна съм в успеха й — никой не може да устои на чара на Мейвис. — Ив усмихнато погледна съпруга си. — Хайде, запознай ме с досадниците. Мисля, че присъствието ми ще изнерви някого.
За пръв път блестящото събитие не й се струваше скучно. Всеки, с когото се запознаваше, беше потенциален заподозрян. Някои се усмихваха, други учтиво кимваха, трети учудено вдигаха вежди, когато научаваха, че тя е ченге от отдел „Убийства“.
Ив забеляза между гостите доктор Майра и Кагни; изненадана беше, когато видя и Луиз Димато. Реши, че ще поговори с тях по-късно и протегна ръка на доктор Тая Уо.
— Приятно ми е да се запознаем, лейтенант, слушала съм много за вас.
— Нима?
— Да. Редовно следя местните новини. През последната година непрекъснато срещам името ви в пресата и в различни телевизионни репортажи. Журналистите обичат да описват подвизите ви, но станахте още по-популярна след брака ви с Рурк.
Гласът на лекарката беше дрезгав, но не дразнеше слуха. Изглеждаше изключително елегантна в черната си рокля. Единственото й бижу беше малка златна значка, изобразяваща две змии, увити около жезъл, увенчан с крила — древния лекарски символ.
— Да работиш в полицията съвсем не означава да извършваш подвизи — промърмори Ив.
Доктор Уо се усмихна — по-точно устните й се разтегнаха за миг, но очите й останаха сериозни.