— Не исках да ви обидя. Според мен новините са най-висшата форма на забавлението. Много по-правдоподобни са от книгите и видеофилмите, защото показват хората в истинската им светлина, те изказват собственото си мнение. Освен това престъпленията ме интересуват.
— Мен също. — Ив си помисли, че жената й беше предоставила идеална възможност да насочи разговора към темата, която е интересуваше. — Може би ще ви бъде любопитно да научите, че в момента разследвам серия от убийства. Жертвите са бездомници, наркомани, улични проститутки.
— Животът на тези хора е ужасяващ.
— И смъртта им е била ужасна. На всеки един чрез операция е отстранен вътрешен орган. Операциите са дело на отличен хирург, а бедните хорица насила са били превърнати в донори.
Доктор Уо присви очи.
— Не съм чула нищо по този въпрос.
— Ще чуете — с престорено безразличие заяви Ив. — В момента проследявам няколко души. Разбрах, че сте специалистка по трансплантация на органи. — Тя замълча и забеляза как лекарката понечи да каже нещо, но се отказа. — Питам се дали не можете да ми помогнете с някакво предположение… от медицинска гледна точка.
— Ами… — Доктор Уо машинално посегна към значката си. Ив забеляза, че ноктите й бяха късо подрязани и не бяха лакирани. — Може би престъпникът зарежда черния пазар, макар че след създаването на евтините изкуствени органи търсенето на човешки е много ограничено.
— Най-странно е, че откраднатите сърца, бъбреци, черен дроб са били увредени.
— Така ли? Тогава си имате работа с безумец. — Тя поклати глава. — Никога няма да проумея какво става в човешкото съзнание. С тялото е много по-лесно — то е като двигател, който може да бъде поправен и настроен. Но човек никога не е сигурен какво се случва в мозъка дори на нормалните хора, винаги съществува възможност да се допусне грешка. Все пак имате право — тази тема е изключително интересна.
Тя извърна очи, а Ив доволно си помисли: „Иска й се да прекрати разговора, но не знае как да ме зареже, без да обиди богатия ми съпруг.“
— Съпругата ми е много упорита. — Рурк прегърна Ив през раменете. — Никога не се предава, докато не открие онова, което търси. Мисля, че в известно отношение ченгетата и лекарите си приличат. Въпреки че работата им е трудна и отговорна, те изцяло са посветени на професията си.
— Така е. Извинете… — Уо махна на някакъв мъж.
Ив позна Майкъл Уейвърли от снимката в досието му. Беше най-младият в списъка; тя си спомни, че докторът беше ерген и в момента бе председател на Лекарския съюз.
Беше много висок, доста привлекателен и се държеше по-свободно от колегите си. Златистата му къдрава коса стигаше почти до раменете му, той носеше смокинга си с черна риза без яка и с посребрени копчета.
Когато се усмихна, цялото му лице засия и това подсили чара му.
— Здравей, Тая. — Той се наведе и я целуна по страната, сетне протегна ръка на Рурк. — Радвам се отново да ви видя. Ние в „Дрейк“ високо оценяваме щедростта ви.
— С удоволствие отпускам средства за благородната ви кауза. Запознайте се със съпругата ми. — Рурк не отдръпна ръката си от рамото на Ив, защото забеляза с какъв интерес хирургът втренчи поглед в нея. Не му допадаше, когато мъжете проявяваха толкова голям интерес към Ив. — Лейтенант Далас.
— Лейтенант ли? — Хирургът й протегна ръка и се усмихна още по-чаровно. — О, да, бях чул, че жена ви е ченге. Приятно ми е. Да предполагаме ли, че градът е в безопасност, щом имате възможност да присъствате на нашето празненство?
— Ние, ченгетата, никога не предполагаме, докторе.
Той се засмя и приятелски стисна ръката й.
— Тая призна ли пред вас, че се интересува от престъпленията? Чете само медицински списания и криминални романи.
— Точно разказвах за серия престъпления, които за съжаление не са плод на въображението ми — обясни Ив и отново описа случилото се, като внимателно наблюдаваше Уейвърли. Забеляза как по лицето му пробягваха различни изражения — любопитство, изненада, учудване и най-сетне разбиране. — Убедени сте, че престъпникът е лекар, по-точно хирург. Трудно ми е да го повярвам.
— Защо?
— Необходими са доста години и упорит труд, за да станеш добър хирург и да спасяваш хората. Каква причина може да накара способния лекар да отнема живота на ближните си? Много съм озадачен. Подозирате ли някого?
— Няколко души, но още нямам повод да обвиня когото и да било. Ето защо реших да проуча всички добри хирурзи в Ню Йорк.
Уейвърли се изсмя.
— Следователно ние с колежката Уо сме във вашия списък на заподозрените. Поласкан съм. А ти, скъпа?
— Понякога чувството за хумор ти изневерява — гневно процеди доктор Уо и им обърна гръб. — Извинете.