— Тя приема нещата прекалено на сериозно — промърмори златокосият хирург. — Е, лейтенант, няма ли да ме попитате къде съм бил в нощта на престъплението?
— Трябва да ми дадете отчет не само за една нощ. Благодаря, че проявихте разбиране — учтиво каза Ив.
Той изненадано примигна и усмивката му помръкна.
— Мисля, че в момента не е уместно да обсъждаме този въпрос.
— Ще ви повикам на разпит в най-близко време.
— Нима? — В гласа му се промъкнаха ледени нотки. — Виждам, че не обичате да си губите времето, лейтенант.
Тя реши, че е успяла да го оскърби, но не и да го нервира. Очевидно смяташе, че благодарение на репутацията си е извън всякакво съмнение.
— Още веднъж ви благодаря за проявеното разбиране. Рурк, трябва да поговорим с доктор Майра.
— Разбира се. Извинете, докторе… Справи се блестящо — прошепна й, докато си пробиваха път сред множеството.
— Научила съм го от теб. Често съм те наблюдавала как с привидна учтивост нанасяш смъртоносен удар на противника си.
— Благодаря, скъпа. Гордея се с теб.
— Радвам се. А сега ме запознай със следващия хирург.
Рурк дори не въздъхна, а се огледа и заяви:
— Току-що видях Ханс Вандерхавен. Като имам предвид настроението ти, мисля, че сега е моментът да ви запозная.
Поведе я към едър, плешив мъж с елегантно подстригана бяла брада, който стоеше до жена с огромни гърди и дълга червеникава коса.
— Навярно това е последната съпруга на доктора — прошепна той.
— Изглежда си пада по младите дами.
— И по тези с пищна гръд — съгласи се Рурк и тръгна към двойката преди съпругата му да го скастри за „наблюдателността“ му. — Здравей, Ханс.
— Как си, Рурк? — Дълбокият глас на хирурга заглуши тихата музика. Той огледа Ив от главата до петите и добави: — Навярно това е съпругата ти. Приятно ми е да се запознаем, госпожо. Разбрах, че работите в полицията.
— Точно така — рязко отговори младата жена. Стана й неприятно от начина, по който Вандерхавен я оглеждаше и по който й целуна ръка. Но поведението му очевидно ни най-малко не разтревожи жена му, която продължи да се усмихва изкуствено. Когато тя отпи от шампанското си, Ив забеляза пръстена й с огромен диамант.
Докторът се зае да ги представи.
— Запознайте се — съпругата ми фон, Рурк и…
— Далас. Ив Далас.
— О, чувала съм за вас. — Фон се изкикоти и кокетно запърха с дългите си ресници, които подчертаваха светлосините й очи. — Никога досега не съм разговаряла с полицайка.
Ив си помисли, че ако зависеше от нея и сега не би разговаряла с тази празноглава кукла. Усмихна се и побутна Рурк, който разбра какво се иска от него. Обърна се към Фон и я обсипа с комплименти, а красавицата звънливо се засмя.
Ив съсредоточи вниманието си върху хирурга.
— Забелязах, че доктор Уо носи значка като вашата.
Докторът машинално докосна значката на ревера си и отвърна:
— Нарича се „жезъл на Хермес“ и е наш почетен знак. Навярно и хората с вашата професия имат свои символи. Но да преминем към същината на въпроса. Съмнявам се, че накарахте съпруга си да забавлява хубавата ми жена, за да обсъждате с мен допълненията към облеклото.
— Много сте наблюдателен, докторе.
Изражението му стана сериозно, той сниши глас.
— Колин ми каза, че разследвате убийство, свързано с кражба на човешки органи. Сериозно ли мислите, че престъпникът е хирург?
— Да. И то много добър специалист. — Ив тайно изпита облекчение, че Вандерхавен беше толкова директен и не се опитваше да увърта. Той още беше в списъка на заподозрените, но това не й пречеше да му бъде признателна за откровеността. — Надявам се да ми помогнете. През следващите няколко дни трябва да разпитам вас и ваши колеги.
— Това е обидно. — Той взе чашата си и по цвета и миризмата Ив разбра, че докторът пиеше уиски вместо обичайния коктейл, какъвто поднасяха на подобни празненства. — Навярно е необходимо от ваша гледна точка и все пак се чувствам засегнат. Повярвайте, че нито един лекар не би отнел безпричинно човешки живот по начина, който сте описала на Колин.
— Безпричинно ли? Ще разберем дали е било така, когато установим мотива му — спокойно отговори тя и забеляза как Вандерхавен гневно стисна устни. — Ето фактите, докторе: някой е убил човек и е извадил сърцето му. Според специалистите този някой е бил отличен хирург. Имате ли друго предположение?
— Секта — лаконично отговори той, отпи от уискито си и дълбоко си пое въздух. — Извинете, че избухнах, но става въпрос за мои колеги… с който сме като членове на едно голямо семейство. Мисля, че е секта — повтори с повелителен тон, подсказващ, че Ив трябва да приеме предположението му. — Предполагам, че неин член има медицинско образование. Отдавна е отминало времето, когато лекарите използваха органи от донори. Увредените органи вече не ни интересуват.