— Откъде знаете, че са били увредени, след като не съм ви го казала? — попита тя, без да откъсва поглед от лицето му.
Вандерхавен неразбиращо я изгледа, сетне примигна.
— Предположих, че е бил увреден, щом жертвата е била от бедняшките квартали. Тези хора нямат пари за лекари и обикновено здравословното им състояние е печално. А сега ме извинете. Искам да запозная съпругата си с някои от гостите. — Хвана Фон под ръка и въпреки очевидното й нежелание да се раздели със събеседника си, я поведе към другия край на залата.
— Добре ме подреди — изстена Рурк, взе чаша шампанско и отпи голяма глътка. — Идиотското й кикотене ще ме преследва дори в съня ми.
— Тази жена е отрупана с бижута като коледна елха — отбеляза Ив. — Мислиш ли, че не са фалшиви?
— Не си нося бижутерската лупа — кисело каза той, — но съм сигурен, че са истински. Според мен тези първокласни диаманти и сапфири струват поне четвърт милион. Естествено един първокласен хирург може да си ги позволи. — Рурк й подаде чашата с шампанско. — Въпреки че голяма част от хонорарите му отиват за издръжката на бившите му съпруги и на децата от предишните му бракове.
— Разговорът с него беше… любопитен. Той вече знаеше всичко и ме упрекна, задето подозирам него и колегите му. — Ив отпи от шампанското и подаде чашата на Рурк.
— Имам усещането, че двамата с Кагни бяха разговаряли по въпроса.
— Напълно разбираемо е. Те са не само колеги, но и приятели.
— Ще помоля Майра да ми разкаже за личния живот на тези хора.
Рурк долови промяната в ритъма на музиката и каза:
— Модното ревю ще започне всеки момент. По-късно ще се видим с Майра. Струва ми се, че сега не бива да я безпокоим.
Ив забеляза, че Кагни беше сложил ръка на рамото на психиатърката и й говореше нещо. Напрегнатото му изражение подсказваше, че разговорът е неприятен.
Майра поклати глава, сетне потупа ръката му и се отдалечи.
— Онова, което й каза Кагни, я разтревожи — промълви Ив и изненадващо почувства, че й се иска да защити Майра. — Може би трябва да поговоря с нея, да се опитам да я успокоя…
В този момент се разнесе гръмка музика и гостите се струпаха от двете страни на подиума, по който щяха да дефилират манекените. Ив изгуби психиатърката от погледа си и се озова лице срещу лице с Луиз.
— Добър вечер, лейтенант Далас. — Младата лекарка й кимна високомерно. Прическата й беше великолепна, а червената й рокля бе изключително елегантна. Носеше обици с диаманти, които очевидно не бяха фалшиви. — Не очаквах да ви видя тук.
— Аз също — заяви Ив, а мислено добави: „И не очаквах да изглеждаш като истинска богаташка“. — Не приличаш на лекарка в бедняшка болница, доктор Димато.
— И вие не приличате на ченге, лейтенант.
— Посещаването на бляскави празненства с любимото ми занимание — присмехулно изрече Ив и Луиз неволно се усмихна, после протегна ръка на Рурк.
— Казвам се Луиз Димато и ще бъда консултантка на съпругата ви. Мисля, че с нея бързо ще се сприятелим или пък ще се намразим преди да сме приключили съвместната ни работа.
— Искате ли да се обзаложим какво ще се случи? — усмихна се той.
— Още не съм преценила на коя възможност да заложа. — Младата лекарка погледна към подиума и сухо отбеляза: — Кой знае защо, но манекенките ми напомнят за жирафи.
— Много по-интересно е да наблюдаваш жирафи — намеси се Ив. — Мисля си, че много по-просто беше да се дадат на „Дрейк“ средствата, изразходвани за това пищно празненство.
— Миличка, разсъждаваш прекалено логично и не разбираш целта на благотворителните инициативи. Организаторите изразходват огромни суми, сетне взаимно се поздравяват, когато изчисляват приходите — как иначе ще се чувстват полезни за обществото?
— Да не забравяме, че по този начин се създават и връзки — обади се Луиз и лъчезарно се усмихна на Рурк. — Светилата в областта на медицината довеждат половинките или любовниците си и се запознават със „стълбовете на обществото“, какъвто е и Рурк.
— Страхотен стълб, няма що — презрително изсумтя Ив.
— Луиз има предвид, че всеки… състоятелен човек автоматично бива причисляван към тази категория.
— Същото се отнася и за съпругата му.
— Ченгетата не стават за стълбове на обществото. — Ив откъсна поглед от манекенките с прозрачни летни рокли и се втренчи в Луиз. — Изяснихме защо ние с Рурк сме тук, но се питам как една лекарка с мизерна заплата може да си позволи скъпия билет за благотворителния бал.