— Може, ако е племенница на главния лекар на „Дрейк“. — Луиз грабна чаша шампанско от подноса на минаващия покрай тях сервитьор и я вдигна като за тост.
— Значи си племенница на Кагни.
— Да.
„Приятели, колеги, роднини… — помисли си Ив. — И всички са като членове на секта, които се съюзяват помежду си, за да прогонят натрапниците.“
— Защо работиш в онази дупка вместо в някоя луксозна клиника?
— Защото искам, лейтенант. До утре. — Тя кимна на Рурк и си запробива път през тълпата.
Ив тежко въздъхна.
— Само това ми липсваше — консултантка, която е племенница на един от заподозрените.
— Ще се откажеш ли от помощта й?
— Още не. Ще видим какво ще излезе.
Последната дългокрака манекенка напусна подиума. Разнесе се тиха музика, която сякаш подканяше гостите на дансинга. Ив намръщено се взираше в чинията си и се питаше дали е безопасно да яде храната, обагрена с изкуствени оцветители. Мейвис възбудено я задърпа за ръката.
— Моделите на Леонардо бяха супер, нали? Нито един от другите дизайнери не може да се мери с него. Рурк, непременно трябва да купиш на Далас червената рокля без гръб.
— Цветът няма да й подхожда — обади се Леонардо, приближи се и огромната му длан покри двете длани на Мейвис. В златистите му очи грееше любов към дребничката певица. Личеше си, че изпитва огромно облекчение, че ревюто е приключило благополучно. Когато човек видеше този исполин, никога не би допуснал, че е простодушен и голям добряк, и че се страхува от публичните изяви като първолак преди първия учебен ден. Толкова беше изнервен, че действително се беше „издрайфал“, както се беше изразила Мейвис.
— Но зелената копринена рокля е нещо друго… — Той стеснително се усмихна на Рурк. — Признавам, че я създадох специално за Ив. Цветът на материята и кройката много ще й подхождат.
— Тогава ще трябва да й я купя. Какво ще кажеш, скъпа?
Ив продължаваше да ровичка в чинията си и само промърмори:
— Питам се дали нещо става за храна.
— Това се нарича художествена кулинария — засмя се Рурк и й предложи кифличка с големината на кредитен жетон. — Тук естетическият вид е по-важен от вкуса. — Той се наведе, целуна я и добави: — Преди да се приберем у дома, ще изядем някъде по една пица.
— Чудесно. Ще обиколя залата — дано открия Майра. А може би ще подплаша с присъствието си още някого от великите хирурзи.
— Ще дойда с теб. — Рурк стана и учтиво й помогна да се изправи.
— Добре. Ревюто беше чудесно, Леонардо. И зелената рокля много ми хареса.
Исполинът засия от удоволствие, привлече я към себе си я целуна по страната. Докато се отдалечаваше, Ив чу как Мейвис се изкиска и заяви на Леонардо, че иска да изпие още един коктейл, за да отпразнува големия му успех.
В огромната зала бяха поставени маси, застлани със снежнобели покривки. Шест огромни полилея се спускаха от високия таван и разпръскваха сребриста светлина. Многобройните сервитьори наливаха вино и разчистваха празните чинии, като се движеха безшумно и грациозно, сякаш изпълняваха сложен танц.
След като бяха изпили по няколко чаши шампанско, присъстващите бяха по-разговорливи и по-шумни, смеховете им бяха по-невъздържани.
Гостите сядаха ту на една, ту на друга маса, за да разговарят с познатите си. Ив забеляза, че мнозина се възхищаваха от храната в чиниите си, но не я докоснаха.
— Колко струва една порция? — обърна се тя към Рурк. — Пет или десет хиляди долара?
— Малко повече, скъпа.
— Какво разсипничество! Виж, Майра излиза от залата. Сигурно отива до тоалетната. Ще я последвам. А ти се опитай да научиш нещо — струва ми се, че господа докторите са малко по-разговорливи.
— С удоволствие. След това ще потанцуваме и ще хапнем по една пица. Аз искам моята да бъде с люти чушки.
Ив широко се усмихна и не се изчерви, когато той я целуна, въпреки че погледите на всички бяха отправени към нея и съпруга й!
— Предложението се приема. Връщам се веднага.
Тя излезе от балната зала, прекоси огромното фоайе и намери помещението, където дамите освежаваха грима си. Гардеробът се обслужваше от дроид с елегантна черна униформа и бяла риза, който беше готов да изпълни всеки каприз на посетителките. До едната стена беше поставена дълга маса, боядисана в розово, върху нея бяха подредени красиви шишенца и бурканчета с парфюми и кремове, четки и гребени за еднократна употреба, телове и лакове за коса. Всяко от дванайсетте огледала беше обградено с лампички.
Ако гостенката беше загубила или забравила червилото си или кутийката с гримовете си, дроидът предлагаше богат избор от най-добрите марки.