Майра седеше пред едно от огледалата. Беше включила лампичките, но още не се беше заела с грима си.
Ив си помисли, че приятелката й беше необичайно бледа и изглеждаше много разтревожена. Понечи да излезе, но Майра я видя в огледалото, обърна се и се усмихна.
— Здравей, Ив. Казаха ми, че присъстваш на празненството.
— Видях те за миг, после ревюто започна и те изгубих от погледа си. — Ив се приближи до нея.
— Ревюто беше чудесно. Няколко модела много ми допаднаха, но Леонардо си остава ненадминат. Мисля, че и твоята рокля е сътворена от него.
Ив машинално приглади дрехата си.
— Да. Той знае, че не обичам екстравагантните модели.
— Леонардо те разбира…
— Разтревожена си — прекъсна я Ив и видя как очите на приятелката й се разшириха от изненада. — Какво се е случило?
— Нищо. Боли ме глава — това е всичко. Искаше ми се за малко да остана сама. — Тя се обърна към огледалото и извади червилото от чантичката си.
— Видях те да разговаряш с Кагни — настоя Ив. — По точно той ти казваше нещо, което те е разтревожило. Ще го споделиш ли?
— Не забравяй, че не се намирам в помещението за разпит — отговори Майра, и затвори очи като забеляза, че резкият й тон е обидил по-младата жена. — Извини ме, не исках да те засегна. Не съм разтревожена, но съм… обезпокоена. Мислех си, че умело се прикривам, но ти ме разобличи.
— Не забравяй, че професията ми изисква да бъда наблюдателна — поусмихна се Ив. — Възхищавам се от теб, защото винаги изглеждаш много спокойна и неизменно си изключително елегантна.
— Нима? — Психиатърката се засмя и се втренчи в изображението си. Знаеше, че не е красавица, но беше поласкана и същевременно изненадана от факта, че жена като Ив я намираше съвършена. — Точно си казвах, че е крайно време да посетя козметичния салон.
— Нямах предвид само външността ти, но и обноските ти. Тази вечер си изнервена — личи си по маниерите ти. Ако проблемът е личен, няма да те разпитвам повече, но искам да знам, ако е свързан с Кагни и със случая, който разследвам.
— Вярно е и едното, и другото. С Колин се познаваме отдавна. — Тя вдигна очи и срещна погледа на Ив. — Някога бяхме… повече от познати.
— О, така ли? — Ив се изчерви от смущение. Отвори чантичката си, но се досети, че беше взела само значката и оръжието си. Взе една от четките и се престори, че вчесва косата си.
— С Колин бяхме близки преди да се запозная със съпруга си. След като се разделихме, останахме приятели, макар и не много близки. Оттогава изминаха много години и всеки от нас има свой живот — тъжно промълви Майра. — И все пак ние бяхме любовници, Ив. Не ти го казах, когато ме помоли да бъда твоя консултантка, защото мислех, че не е свързано с работата. Все още съм на същото мнение. Но ми е трудно в личен план…
— Слушай, ако искаш, можеш да се откажеш.
— Не, не искам. Точно това заявих на Колин. Разбирам и него — разтревожен е от разследването ти, от факта, че докато приключиш той и колегите му ще бъдат заподозрени. Помоли ме да му съобщавам какво сме научили с теб или да се откажа от съвместната ни работа.
— Помолил те е да му съобщаваш поверителна информация?
— Е, не се изрази съвсем директно — побърза да каже Майра и се обърна с лице към Ив. — Моля те да разбереш, че той се чувства отговорен за сътрудниците си и за подчинените си. Той е на важен пост, а това има своите недостатъци.
— Ако ти беше истински приятел, нямаше да поиска от теб да направиш компромис със съвестта си.
— Може би си права, но Колин ежедневно е подложен на стрес, ето защо го оправдавам. Чувствам, че участието ми в разследването ще помрачи приятелството ми с него, може би дори ще го загубя. Признавам, че ще ми бъде тежко, че ще страдам. — Тя дълбоко въздъхна. — Но и аз имам своите отговорности… Знам, че след онова, което току-що ти казах, имаш право да ме отстраниш от разследването. Ще те разбера и няма да се засегна.
Ив остави четката за коса и погледна Майра в очите.
— В началото на следващата седмица очаквам от теб психологическия профил на престъпника.
— Благодаря ти.
— Недей. Искам да работя с най-добрите специалисти, за това си ми необходима именно ти. — Тя скочи на крака, защото забеляза как очите на Майра се насълзиха. — По-добре ми кажи какво знаеш за племенницата му Луиз Димато?
— Не много. — Психиатърката се опита да се овладее и прибра червилото си. — Винаги е била много самостоятелна. Мисля, че е много умна, изключително независима и е изцяло посветена на професията си.
— Мога ли да й се доверя?