Майра машинално понечи да отговори утвърдително, после си каза, че не бива да се влияе от чувствата си.
— Може би. Вече ти казах, че не я познавам добре.
— Благодаря. Искаш ли… искаш ли да остана тук с теб?
Майра втренчено се усмихна. Ив изглеждаше ужасена от перспективата да я утешава.
— Не. Ще остана сама. Тишината ми действа успокояващо.
— Тогава се връщам при Рурк. — Тя тръгна към вратата, но на прага се обърна: — Слушай, ако се окаже, че той е виновен, ще можеш ли да се справиш?
— Ако Кагни излезе престъпник, значи изобщо не го познавам. Горчиво ще съжалявам, че съм била влюбена в подобен човек. Бъди спокойна, ще се справя.
Но когато Ив излезе, Майра затвори очи и се разплака.
Десета глава
На другата сутрин Ив реши, че не бива изцяло да се доверява на интуицията си. Притесняваше я роднинската връзка между Колин Кагни и бъдещата й консултантка.
Тя обърна гръб на заскрежения пейзаж, който се разкриваше през прозореца, пъхна ръце в джобовете си и поиска от компютъра информация за Луиз Димато.
ЛУИЗ АН ДИМАТО. ЛИЧНА КАРТА №3452–100–34. РОДЕНА НА 1 МАРТ 2030 Г. В УЕСТЧЕСТЪР, ЩАТ НЮ ЙОРК, НЕОМЪЖЕНА, БЕЗ ДЕЦА. РОДИТЕЛИ — АЛИША КАГНИ ДИМАТО И МАРК РОБЪРТ ДИМАТО. НЯМА БРАТЯ ИЛИ СЕСТРИ. ПОНАСТОЯЩЕМ ЖИВЕЕ НА УЛИЦА „ХЮСТЪН“ №28 В НЮ ЙОРК. ОТ ДВЕ ГОДИНИ Е ЛЕКАРКА В БОЛНИЦАТА НА УЛИЦА „КАНАЛ“. ЗАВЪРШИЛА Е С ОТЛИЧИЕ ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ. БИЛА Е НА ПРАКТИКА В БОЛНИЦАТА „РУЗВЕЛТ“…
— Какво е финансовото й състояние? — попита Ив и разсеяно вдигна поглед към Рурк, който току-що бе влязъл в кабинета й.
РАБОТЯ… ГОДИШНАТА й ЗАПЛАТА В БОЛНИЦАТА НА УЛИЦА „КАНАЛ“ ВЪЗЛИЗА НА ТРИЙСЕТ ХИЛЯДИ…
— Положително не си е купила обеците с мизерната си заплата! — възкликна Ив. — За бога, дори аз получавам повече.
… ПОЛУЧАВА ОТ ПОПЕЧИТЕЛСКИЯ ФОНД, УЧРЕДЕН НА НЕЙНО ИМЕ ОТ ДИВИДЕНТИ И ЛИХВИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ОСЕМ ХИЛЯДИ ГОДИШНО…
— А, сега разбирам! Но защо не си е наела луксозно жилище?
— С четвърт милион годишно човек не може да живее в разкош както преди години — насмешливо отбеляза Рурк и се загледа в монитора. — За кого искаш информация? За младата лекарка ли?
— Да, ще бъде тук след няколко минути. Трябва да реша дали мога да й се доверя. — Тя смръщи чело и се замисли, после промълви като на себе си: — Богата е, чичо й е шеф в „Дрейк“, но доктор Димато предпочита да лекува бездомници срещу мизерно заплащане. Защо ли?
Рурк наклони глава и приседна на ръба на бюрото.
— Познавам една полицейска служителка, която сега има внушителни доходи и връзки с влиятелни хора. Ала тя продължава да работи в полицията и понякога дори рискува живота си срещу мизерно заплащане. Защо ли?
— Парите не ме интересуват — промърмори тя.
— Вярвам ти, скъпа. Може би не вълнуват и доктор Димато и тя като теб иска да помага на хората.
Ив се позамисли, опита се да забрави за богатството на съпруга си, за това, че част от състоянието му принадлежеше на нея.
— Ти май я харесваш.
— Първите ми впечатления са отлични. По-важно е, че ти я харесваш, скъпа.
— Може би. — Тя въздъхна и разроши косата си. — Да, харесвам я, но не знам как ще постъпи, ако разберем, че Кагни е виновен. — Сви рамене и добави: — Рано или къси ще разберем… Компютър, съхрани данните и се изключи.
— Получих информацията, която вчера ми поиска. — Рурк и подаде някакъв диск. — Не знам до колко ще ти бъде полезна. Не открих никаква връзка между твоето разследване и „Нов живот“. Проучих и Уестли Френд. Излезе, че е бил изключително порядъчен човек, изцяло посветен на семейството и на работата си.
— Благодарение на помощта ти по-бързо ще елиминирам онези, които са извън подозрение. Много съм ти задължена.
— Винаги сам на твое разположение, лейтенант. — Рурк я хвана за китките и я привлече към себе си. Изпита удоволствие, когато почувства, че пулсът й се учести при допира му. — Да разбирам ли, че ще се занимаваш с това през целия ден?
— Да. А ти няма ли да тръгваш на работа?
— Смятам да остана вкъщи. Днес е събота.
— О, бях забравила… — За миг се почувства виновна, че заради работата си понякога пренебрегваше Рурк. — Нали с нещо не обърквам плановете ти? Доколкото си спомням, не бяхме предвидили някакво пътуване през почивните дни.
— Не. — Той леко се усмихна и плъзна ръце по бедрата й, възползвайки се от объркването й. — Но можем да предприемем нещо, след като приключиш работата си.
— Така ли? — Щом се притисна до него, кръвта й закипя. — Какво по-точно?
— Позволи ми да те изненадам. — Той закачливо захапа долната й устна.
— Изненадите ми допадат. — Искаше й се да затвори очи и да позволи на страстта да я завладее, но устоя на изкушението. — Рурк, престани да ме съблазняваш, чака ме работа.