— Радвам се, че присъствието ми те възбужда. — Той гърлено се засмя. — Ще се старая още повече. — Сведе глава и жадно впи устни в нейните.
В този момент Луиз застана на прага, последвана от Съмърсет. Тя си помисли, че би трябвало да се изкашля, за да не постави двойката в неловко положение. Ала беше завладяна от тази проява на страст; интересно й беше да види, че суровата и понякога заядлива лейтенант Далас в интимните моменти беше просто влюбена жена, която също изпитваше плътски чувства.
Струваше й се, че завинаги ще запомни гледката на прегърнатите съпрузи, застанали до огромния прозорец, зад който се сипеше сняг. Ив носеше обичайните си риза и панталони, а Рурк както винаги беше елегантен в черните си одежди. „В момента за тях светът е престанал да съществува, толкова са погълнати един от друг — помисли си тя. — Ето едно доказателство, че бракът не винаги изпепелява страстта.“
Съмърсет забеляза, че гостенката е като хипнотизирана от гледката, дискретно се изкашля и надуто произнесе:
— Извинете, че ви прекъсвам. Доктор Димато е тук.
Ив понечи да се отдръпне, но Рурк я задържа в прегръдката си и още веднъж я целуна. Тя се опита да преодолее смущението си, въпреки че кръвта й бушуваше във вените й. После небрежно подхвърли на Луиз:
— Много си точна.
— Обичам точността, лейтенант. Добро утро, Рурк.
— Добро утро. — Той се усмихна, развеселен от реакцията им и най-сетне освободи Ив. — Мога ли да ви предложа нещо? Може би кафе.
— Никога не се отказвам от чаша кафе. Домът ви е изключителен — добави тя и влезе в кабинета.
— За нашата къщичка ли говориш? — намеси се Ив. — За сега ни върши работа, но сигурно ще потърсим по-голяма.
Луиз се засмя и остави куфарчето си на масичката. Ив забеляза златната значка на ревера й и повдигна вежди.
— Снощи забелязах, че доктор Уо и доктор Вандерхавен носят същите значки.
Луиз машинално докосна ревера си и обясни:
— В началото на века са започнали да връчват тези значки на лекарите, които са изкарали задължителния стаж в болница. Предполагам, че повечето колеги са захвърлили значката си в някое прашно чекмедже, но на мен ми харесва да я нося.
— Госпожи, оттеглям се, за да не ви преча. — Рурк подаде чашата с кафе на Луиз и се обърна към съпругата си. Дяволитите пламъчета в очите му говореха по-красноречиво от думите, които изрече: — Ще се видим по-късно, лейтенант, и ще доуточним плановете си.
— Добре — отвърна тя и си помисли, че устните й още горяха от целувката му.
Младата лекарка го изчака да затвори вратата между двата кабинета и промълви:
— Надявам се, че няма да се обидиш, ако ти кажа, че никога не съм виждала по-красив мъж.
— Не се засягам от истината. Ще бъда откровена с теб. Чичо ти е сред заподозрените — не мога да пренебрегна този факт. Мислиш ли, че това ще бъде проблем за теб?
Луиз се намръщи и между веждите й се появи дълбока бръчка, издаваща раздразнението й.
— Не, защото съм сигурна, че с моя помощ ще се убедиш в невинността му. С него сме на различно мнение по много въпроси, но зная, че главната му цел е да осигури по-добър живот на хората.
— Интересна цел — промърмори Ив, заобиколи бюрото и седна на ръба му. Знаеше, че с тази жена взаимно ще изпитат силите си преди да заработят заедно. — Повечето лекари се стремят да спасят или да удължат живота на всеки пациент.
— Но някои са убедени, че ако човек не живее добре, съществуването му се превръща в бреме.
— И ти ли си на същото мнение?
— Мисля, че най-важното е да бъдат облекчавани страданията на хората.
Ив кимна и отпи от кафето си, което беше напълно изстинало.
— Някои биха казали, че животът на Снукс е бил кошмарен. Той е тънел в мизерия и е бил смъртно болен, следователно смъртта е била избавление за него.
Младата лекарка пребледня, но не сведе поглед.
— Нито един лекар, който спазва Хипократовата клетва, не би отнел живота на пациент без неговото съгласие. Сигурна съм, че като високо морален човек чичо ми дословно се подчинява на клетвата, която е дал.
— Ще видим — кимна Ив. — Искам да прегледаш материалите, които съм открила, и да ги „преведеш“ на език, разбираем за човек, който не е завършил медицина в Харвард.
Луиз смръщи чело.
— Проучила си биографията ми, а?
— А ти съмняваше ли се, че ще го сторя?
— Не. — Лекарката се усмихна. — Дори бях сигурна. Радвам се, че предположението ми се потвърди.
— Тогава да започваме. — Тя нареди на компютъра да се включи и направи знак на Луиз да седне пред монитора. В този момент Пийбоди се втурна в кабинета и тя с леден тон я упрекна за закъснението й.