— Извинете, че ви търся у дома през почивния ви ден, сър.
— Ако не се лъжа, събота е почивен ден и за теб. — Той се обърна и извика: — Обуйте ботушите си. Ще бъда готов след няколко минути. — После обясни на Ив: — Внуците са при мен. Ще си устроим бой със снежни топки.
— Няма да ви задържам. Помислих, че трябва да ви уведомя, че се съгласих да дам интервю на Надин Фарст. Преди малко се обади у дома. Открила е подробности за убийствата на Петрински и Спиндлър. Реших, че е за предпочитане да дам официално изявление и да отговоря на някои от въпросите й, отколкото да й позволя да съобщава предположенията си.
— Добре, но интервюто трябва да бъде много кратко. — Усмивката, която беше озарила лицето му, когато говореше за внуците си, помръкна. — Нищо чудно след предаването й и от други медии да поискат информация. Докъде стигна с разследването?
— В момента работя съвместно с лекарка, която ще ми разясни сложните медицински термини, използвани в материалите, свързани с трансплантацията на органи. Открих, че в Париж и в Чикаго са извършени убийства, при които органите на жертвите също са били откраднати. Обадих се на хората, които разследват случаите и очаквам да ми изпратят по-подробни сведения. Макнаб продължава да издирва подобни престъпления. Подозирам, че са замесени хора, които работят в различни прочути клиники и медицински центрове.
— Постарай се Надин да не научи за подозренията ти. Още днес ми изпрати у дома подробен рапорт. Очаквам те в службата, в понеделник сутринта.
— Слушам, сър. — Ив облекчено въздъхна. Сега й оставаше да хвърли въдицата чрез предаването на Надин и да види кой ще захапе стръвта.
Стана, отключи вратата, после отново се настани пред компютъра и започна да пише рапорта си до Уитни. Когато чу отривисто потропване на токчета по коридора, побърза да изключи компютъра.
— Ама че време! — Надин влезе в малката канцелария и приглади грижливо фризираната си коса. — Само смахнат би излязъл в такава виелица, което означава, че двете с теб не сме с всичкия си, Далас.
— Ченгетата не обръщат внимание на някаква си снежна буря. Нищо не може да спре безстрашните служители на закона.
— Докато пътувахме насам, видяхме две катастрофирали патрулни коли. Преди да тръгнем, разговарях с метеоролога. Той твърдеше, че от години не е имало толкова силна буря. — Надин заразкопчава палтото си. — Каза още, че виелицата щяла да продължи до утре и дори в града дебелината на снежната покривка щяла да надмине шейсет сантиметра. Това означава, че животът в Ню Йорк ще замре.
— Чудесно. До следобед хората ще започнат да се избиват взаимно заради руло тоалетна хартия.
— Ще гледам да се запася. — Надин понечи да окачи палтото си редом с това на Ив, но смаяно възкликна: — Гледай ти, истински кашмир. Страхотно е. Твое ли е? Никога не съм те виждала с него.
— Не го нося на работа, а днес теоретично е почивният ми ден. За какво предпочиташ да говорим, Надин — за мода или за убийствата?
— Работата винаги е на първо място за теб. — Репортерката примирено въздъхна и се обърна към оператора: — Ще седнем така, че зрителите да виждат снежната буря отвън. По този начин ще подчертаем, че нищо не може да попречи на ченгетата и на репортерите да изпълняват служебния си дълг. — Тя отвори пудриерата си, провери в огледалцето грима и прическата си, сетне се настани на единствения стол и кръстоса крака. — Косата ти изглежда ужасно, но сигурно не ти пука.
— Да приключваме по-бързо — нетърпеливо я прекъсна Ив, прекара пръсти през късата си коса и раздразнено си помисли: „По дяволите, та нали се постригах преди Коледа.“
— Добре, започваме. Ще монтирам материала, когато се върна в телевизията… Престани да се мръщиш, Далас, ще изплашиш зрителите. Ще излъчим интервюто по време на обедния бюлетин, но предполагам, че най-голямата новина ще бъде невижданата снежна буря. — „И това се случва“ — примирено си помисли Надин, пое си въздух, за миг стисна клепачи, направи знак на оператора да включи камерата.
После отвори очи и се усмихна, придавайки си сериозен вид.
— Аз съм Надин Фарст. Намирам се в кабинета на лейтенант Ив Далас в Централното полицейско управление. Лейтенант, научихме, че разследвате извършеното преди няколко нощи убийство на един бездомник. Потвърждавате ли сведенията ни?
— Да, разследвам смъртта на Самюъл Петрински по прякор Снукс, който е бил убит малко след полунощ на 12 януари. Случаят не е приключен.
— Разбрах, че около смъртта на този човек има доста странни обстоятелства.
Ив изгледа репортерката.