— Всяко убийство е свързано с необичайни обстоятелства.
— Навярно сте права. Но в този случай сърцето на жертвата е било изтръгнато и… откраднато. Ще го потвърдите ли?
— Снукс беше открит в „колибата“ му. Констатирахме, че е умрял по време на операция, при която е бил отстранен вътрешен орган. Длъжна съм да отбележа, че операцията е била извършена от изключителен хирург.
— Подозирате ли членовете на някоя секта?
— Не отхвърлям подобна възможност, но честно казано, това ми се струва малко вероятно.
— Навярно разследвате и незаконната търговия с органи.
— Да, черният пазар може би има връзка със случая.
Надин се приведе, сякаш искаше да подскаже колко важен е следващият й въпрос.
— Според моя източник разследвате и смъртта на някоя си Ерин Спиндлър, която преди няколко седмици е била убита в дома си. Първоначално друг следовател се е занимавал с този случай. Защо се нагърбихте с работата му?
— Защото се предполага, че убийствата са дело на един и същ престъпник. В подобни ситуации разследването се извършва от един детектив, за да се постигне по-голяма експедитивност.
— Успяхте ли да изградите психологически портрет на убиеца или на убийците?
Ив си каза, че сега е моментът да пристъпи границата на разрешеното от Уитни и да хвърли примамка на престъпника.
— В момента го съставят. За сега се смята, че извършителят е бил медицинско лице.
— Лекар ли?
— Не всички лица с медицинско образование са лекари — отклони тя въпроса. — Но не отхвърляме подобна възможност. Ще положим усилия да заловим убиеца или убийците на Петрински и Спиндлър.
— Разполагате ли с някакви улики?
Ив изчака секунда преди да отговори:
— Да, но за сега нямам право да съобщавам подробности.
Продължи да говори още десет минути, като непрекъснато подчертаваше, че убийствата са дело на един и същ човек, вероятно с медицинско образование, и че ще положи големи усилия да открие извършителя.
— Браво! — възторжено извика Надин, когато приключиха и отметна косата си. — При монтажа ще разделя репортажа на две части. По дяволите, трябва ми новина, с която да изместя съобщенията за проклетата снежна буря. — Тя чаровно се усмихна на оператора. — Миличък, бъди така добър веднага да изпратиш заснетия материал. Чакай ме във фургона, идвам веднага. — Изчака, докато младежът излезе и изпитателно изгледа Ив. — А сега ми кажи всичко, което премълча.
— Нямам какво повече да ти съобщя.
— Мислиш, че убиецът е хирург и то изключително способен.
— Няма значение какво мисля. Важни са фактите. Още нямам никакви доказателства.
— Но си сигурна, че не са замесени членове на секта или търговци на човешки органи.
— Действително съм на това мнение. Убедена съм, че убитите не са били принесени в жертва пред някакво кръвожадно божество, нито са били умъртвени от човек, стремящ се към бърза печалба. Дори престъпленията да са били извършени за пари, то става въпрос за някакъв заговор, където се разиграват големи суми. Слушай, Надин, разчитам, че ако откриеш нещо интересно, ще ми го съобщиш. Стига да мога, ще потвърдя или ще отрека информацията.
„Сделката е изгодна“ — помисли си Надин Фарст. От опит знаеше, че Ив никога няма да я измами и ще изпълни обещанието си.
— Ами ако се натъкна на факти, които са ти неизвестни и ги споделя с теб? Ще ми отвърнеш ли със същото?
— Ще бъдеш първата, на която ще дам интервю след приключването на случая — усмихна се Ив.
— Приятно ми е да работя с теб, Далас. — Тя стана и намръщено се втренчи към снежната завеса отвън. — Мразя зимата — промърмори и излезе.
Ив довърши рапорта си и изпрати копие на командира. Точно когато приключи, прозвуча сигналът за новопостъпваща информация. Мари Дюбоа беше изпълнила обещанието си.
Тъй като предпочиташе на спокойствие да се запознае с материалите, Ив реши да остане още малко в канцеларията си. Минаваше дванайсет, когато приключи и пъхна дисковете в чантата си.
Снеговалежът се беше усилил, ето защо тя включи сензорите на джипа. Не й се искаше да връхлети върху някой автомобил, полузаровен в преспите.
Оказа се, че благодарение на сензорите не прегази човека, който лежеше по корем насред улицата и снегът бързо го затрупваше.
— Да му се не види! — Спря на сантиметри от главата му, скочи на земята и се наведе над непознатия. Посегна към комуникатора си, за да извика линейка, но в този миг човекът скочи и я удари, тя се просна в снега. В гнева си дори не обърна внимание на болката, а побърза да скочи на крака, като си мислеше: „Това да ти е за урок — никога не прави добро, защото ще ти избият зъбите!“