— Сигурно много си закъсал, приятел, щом се опитваш да ограбиш някого в това кучешко време. Днес не ти върви — аз съм ченге. — Понечиш да извади значката си, внезапно видя в ръката му оръжие, подобно на нейното. От горчив опит знаеше каква болка причинява електрошоковата палка, затова предпочете да не посяга към оръжието си.
— Лейтенант Далас, нали? — каза човекът.
Едва сега Ив успя да го разгледа и установи, че това беше дроид, който бе програмиран да спре именно нея.
— Да. Какво искаш?
— Упълномощен съм да ви предам съобщение.
Тя си помисли, че навярно снегът му пречеше да вижда добре, както пречеше и на самата нея. Хрумна й, че трябва да изчака удобен случай и да прекъсне захранването му.
— Какво съобщение? Дявол да те вземе, побързай, преди някой да е прегазил и двама ни.
— Трябва да прекратиш разследването на убийствата на Петрински и на Спиндлър.
— Така ли? — Тя се изпъна, опитвайки се да му покаже, че не се страхува от него. — Защо?
— Ако не се подчиниш, ще бъдеш убита, също и съпругът ти Рурк. Смъртта ви ще бъде бавна и мъчителна, тъй като ще бъде причинена от лица, които отлично познават човешката анатомия. Упълномощен съм подробно да ти опиша какво ви очаква.
Ив инстинктивно се нахвърли върху него, като изкрещя:
— Да не си посмял да заплашваш мъжа ми!
Като в сън дочу треперещия си глас, видя как дроидът протегна ръка, за да се защити.
Всичко се случи мигновено.
Ив изби оръжието му, завъртя се, надявайки се да не се подхлъзне, и силно го ритна. Дроидът машинално отстъпи, но младата жена не успя да извади оръжието си. Сетне той я блъсна на земята, за щастие снегът омекоти удара от падането й. Двамата мълчаливо се вкопчиха в схватка на живот и смърт. Ив усети вкуса на кръвта си, когато дроидът издебна удобен момент и я удари с юмрук право в зъбите. Тя заби лакът в гръкляна му и нападателят забели очи, сетне го изрита между краката, ама този път дроидът не реагира.
— Май нещо ти липсва, а? — запъхтяно извика Ив. — Сигурно си от по-евтиния модел, без топки! — Стисна зъби, успя да извади оръжието си и го притисна до гърлото му. — Кажи, мръснико, кой скъперник те е изпратил при мен? Кой те е програмирал?
— Не съм упълномощен да ти съобщя тази информация.
Тя още по-силно притисна оръжието си.
— Ето това те упълномощава!
— Не се подчинявам на такава команда. — Очите му се разшириха. — Програмиран съм да се самовзривя след определено време. Десет секунди до експлозията, девет…
— Господи! — възкликна тя, скочи на крака и побягна, като непрекъснато затъваше в снега. Чу го да казва „две… една…“, хвърли се на земята и сложи ръце на тила си.
Експлозията я оглуши, въздушната вълна премина над нея, понесла парчета метал, но преспата, в която Ив беше попаднала, спаси живота й.
След няколко секунди тя се изправи и потръпвайки от болка докуца до мястото, където беше повалила дроида. Сега там снегът беше почернял, виждаха се парчета метал и пластмаса.
— По дяволите! Не е останало почти нищо от него! — Тя разтърка очите си и бавно тръгна към джипа.
Усети пареща болка, погледна дясната си ръка и забеляза, че ръкавицата й е прогорена, а отдолу се виждаше дълбока рана. Прималя й, тя гневно свали двете си ръкавици и ги запрати в снега.
Изстена от болка, докато се качваше в автомобила. Непрекъснато си повтаряше, че е имала късмет. Ами ако някоя искра беше подпалила косата й? Това вече щеше да бъде истинско приключение. Докато пътуваше към дома си, се свърза с полицейския диспечер и съобщи за случилото се. Когато паркира пред входната врата, едва се сдържа да не закрещи, тъй като болките бяха станали непоносими. Тресна вратата и Съмърсет изникна като привидение във фоайето.
— Лейтенант… — Той понечи да й изнесе обичайната си лекция, но щом я огледа, възкликна: — Съсипала сте новото си палто, а още няма месец, откакто Рурк го купи.
— Вината е негова, защото ме накара да го облека — сопна се в отговор Ив. — Майната му на палтото! — Свали го и се разгневи още повече, като видя, че тук-там беше разкъсано, прогорено или изцапано. Захвърли го на пода и накуцвайки се заизкачва по стълбището.
Изобщо не се изненада, когато Рурк я пресрещна в коридора, а процеди през зъби:
— Онзи мръсник вече ти е докладвал, че съсипах скъпото палто, нали?
— Съобщи ми, че си ранена — мрачно каза Рурк. — Сериозни ли са раните ти?
— Да беше видял противника ми — ще трябва да събират останките му с пенеста.
Той въздъхна, извади носната си кърпа и отбеляза:
— Устната ти кърви, скъпа.
— Отново се цепна, докато се плезех на Съмърсет. — Тя не взе кърпата, а избърса кръвта с опакото на дланта си. — Съжалявам, че палтото пострада.