— Нуждаеш се от смяна на обстановката — реши Рурк. — Трябва да се разсееш, за да можеш в понеделник пълноценно да се занимаваш с работата си. Да вървим.
— Къде? — Тя посочи към прозореца. — Може би не си забелязал, но градът почти е затрупан.
— Тогава ще се възползваме от възможността. — Той я хвана за ръка и я накара да се изправи. — Хайде да си направим снежен човек.
Въпреки че се познаваха близо две години, Рурк непрекъснато я изненадваше, но този път Ив не можеше да повярва на ушите си.
— Искаш да направим снежен човек ли?
— Защо не? Мислех да вземем самолета за Мексико, но… — Рурк стисна ръката й, загледа се през прозореца и се усмихна. — Не всеки път ти се представя такава възможност.
— Никога не съм правила снежен човек.
— Аз също. Да видим какво ще излезе.
Ив замърмори, предложи му различни начини за прекарване на свободното време, включително да се любят безразсъдно в топлото легло, но той беше неумолим. Накара я да се облече топло и я поведе навън.
— Божичко, Рурк, сигурно си се побъркал! Не виждам нищо на метър пред себе си.
— Страхотно е, нали? — Той се усмихна, хвана я за ръката и я задърпа надолу по стъпалата, затрупани със сняг. Тя се подхлъзна, падна на колене и намръщено възкликна: — Ще бъдем погребани в някоя преспа!
Рурк се наведе, събра сняг на малка купчинка и заяви:
— Идеален е за нашата цел. Като дете никога не съм виждал толкова много сняг. В Дъблин вали предимно дъжд. А сега трябва да направим пиедестал за нашия човек. — Наведе се и започна да трупа сняг.
Ив намръщено наблюдаваше как един от най-могъщите хора в света се забавляваше като хлапе. След няколко секунди промърмори:
— Това май се нарича неизживяно детство.
— Права си. И двамата не сме имали нормално детство.
Тя взе няколко шепи сняг и ги постави върху купчината, която беше оформил Рурк, после заяви:
— Но успяхме да си наваксаме, нали? Хей, какво правиш? Пиедесталът трябва да бъде по-широк.
Той се изправи, усмихна се, обгърна лицето й с дланите си, които бяха покрити със сняг, и я целуна.
— Помогни ми, скъпа или поне не ми пречи.
Ив махна снега от лицето си и презрително изсумтя.
— Ще направя друг снежен човек, който ще бъде сто пъти по-хубав от твоя!
— Винаги съм се възхищавал от състезателния ти дух.
— Този път ще останеш изненадан от способностите ми. — Отдалечи се от него и се залови за работа. Не беше надарена с артистични способности, за сметка на това не й липсваха сила и желание за победа.
Нейният снежен човек беше наклонен на една страна като пияница, но със сигурност беше поне с трийсет сантиметра по-висок от този на Рурк.
Страните й поруменяха от студа, мускулите й се загряха от физическото упражнение и напрежението я напусна. Вместо да я изнервя, пълната тишина й действаше успокояващо. Сякаш сънуваше и беше попаднала в безмълвен, бял свят, който й помагаше да се отпусне и да си отпочине.
Запъхтяна се залови да оформя топка, която да послужи за глава на снежната й скулптура и мимоходом подхвърли на Рурк:
— Почти съм готова и моят човек има телосложението на футболист. Жалкото ти творение ще бледнее пред него.
— Ще видим. — Той отстъпи, огледа с присвити очи скулптурата си и се усмихна. — Доволен съм.
Ив се обърна и му извика:
— Направи му по-големи мускули, иначе моят човек ще го схруска за закуска.
— Не. Мисля, че формите са съвършени.
Той изчака, докато Ив довърши творението си и тръгна през преспите към него. Огледа снежния човек, после изненадано възкликна:
— Твоят има цици!
— Да, и то големи като любеници.
Тя сложи ръце на кръста си и огледа скулптурата му, която представляваше пищно женско тяло с огромни гърди.
Рурк докосна едната снежна гръд и отбеляза:
— Моята красавица ще води за носа твоя мускулест тъпанар.
Ив поклати глава.
— Ти си перверзен тип. На света няма жена с такива огромни гърди.
— Но това не ми пречи да мечтая за такава мадама. — Ив запрати снежна топка в гърба му, а той се обърна и ехидно се усмихна. — Надявах се да го направиш. Щом ме нападна, ще се постарая да отвърна със същото. — Без да откъсва очи от нея, той загреба шепа сняг и го направи на топка.
Ив отскочи, наведе се, оформи огромна снежна топка и я запрати към него с грациозността на опитен футболист, като го улучи в гърдите. Рурк кимна, оценявайки точния й мерник и бързината й, после я атакува.
Снежните топки летяха като снаряди, битката беше жестока. Ив запрати поредната топка в лицето на Рурк, сетне още три в тялото му.
Той самоотвержено й отвръщаше, веднъж дори ударът я накара да извика от болка. Ив знаеше, беше сигурна, че щеше да излезе победителка, ако не се беше разсмяла. Не можеше да спре, ръцете й се разтрепериха, задъха се. Вдигна ръка и извика: