— Ирландско име… Фицпатрик. Старши юридически офицер на базата в Сан Диего.
— Капитан трети ранг Фицпатрик?
— Да, откъде знаеш?
— Unglaublich! Diese Stumper!33
— Warum?34 — запита англичанинът. — В какъв смисъл?
— В Сан Диего може да е старши юридически офицер, англичанино, но той не е в Сан Диего! Той е тук, в Бон!
— Да не си луд? Не, разбира се, не си. Сигурен ли си?
— Той е с Конвърс! Разговарях с него. Двамата са регистрирани на негово име в „Das Rektorat“! Чрез него се добрах до Конвърс!
— И не направи опит да скрие името си?
— Тъкмо обратното, дал е документите си на рецепцията!
— Каква ниска класа — продума озадачен Лондон. — Или каква самоувереност — добави англичанинът и тонът му се промени. — Да не е сигнал, че никой не може да го докосва?
— Unsinn! Не.
— Защо?
— Разговарял е с Перигрин, посланика. Нашият човек е бил там. Перигрин се опитал да го залови, да го принуди да отиде в посолството. Получили се усложнения и той избягал.
— Значи нашият човек не е бил добър.
— Появила се е пречка. Някакъв Schauspieler — актьор. Перигрин не желае да обсъжда инцидента. Мълчи.
— Което означава, че никой няма да пипне с пръст флотския офицер от Калифорния — заключи Лондон. — И то съвсем основателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Той е шурей на Престън Холидей.
— Женева! Mein Gott, по петите ни са!
— Да, но не разполагат с достатъчно информация. Съгласен съм с Пало Алто, който на свой ред е съгласен със специалиста ни в Мосад… и с Абрамс.
— С евреина? Какво казва той?
— Казва, че Конвърс е агент, който действа слепешката по нареждане на Вашингтон.
— Е, нужно ли е нещо повече?
— Той не бива да напуска дома ти. Ще получиш допълнителни указания.
Заместник-държавният секретар Брустър Толанд смаян затвори телефона, облегна се назад в креслото си, след това рязко се наведе и натисна няколко бутона на телефона.
— Чисапийк — обади се женски глас. — Кодът, моля?
— Шест хиляди — отвърна Толанд. — Мога ли да говоря с Консулски операции, Осми отдел?
— За Осми отдел е нужно…
— Плантадженет — прекъсна я заместник-секретарят.
— Веднага, господине.
— Какво има, Шест хиляди?
— Стига глупости, Хари, на телефона е Брус. Какви ги вършиш в Бон без наше знание?
— Не разбирам за какво става дума.
— А всичко ли ти е известно?
— Достатъчно. Уведомявам те за всичко, което вършим. Вчера сутринта имахме оперативка за Германия и не си спомням да е споменавано нещо, което да представлява интерес за теб.
— Надявам се, разбираш, че ако нарочно ме държат на тъмно, значи съм извън играта.
— Точно така и бих ти го казал, само и само да останеш там. Какъв е проблемът?
— Току-що проведох разговор по обезопасения телефон с един много сърдит посланик, който може да се обади на свой стар приятел в Шестнайсет нула нула.
— Перигрин? А неговият проблем какъв е?
— Щом не знаеш нищо, значи някой разиграва Консулски операции. Спомена поверително разследване на посолството, на неговото посолство, свързано по някакъв начин с Военноморския департамент.
— С флотата? Това е лудост, истинска лудост! Бон да не е пристанище?
— Не, доколкото ми е известно.
— Не съм чувал „Бисмарк“ или „Граф Шпее“ да кръстосват по Рейн. Изключено е, Брус. Нямаме нищо общо с това и не бихме искали да имаме. Разполагаш ли с някакви имена?
— Да, едно — отвърна Толанд и погледна към тефтера с набързо надраскани бележки. — Адвокат на име Джоел Конвърс. Кой е той, Хари?
— За Бога, никога не съм го чувал. А каква е ролята на флотата?
— Човек, който се представя за старши юридически офицер на голяма военноморска база с чин капитан трети ранг.
— Представя ли се?
— Преди това се е представял за военен аташе в посолството.
— Сигурно е някой избягал от лудница.
— Не е смешно, Хари. Перигрин не е глупак. Може да е приел назначението от суета, но е дяволски добър и умен. Твърди, че тези хора не само са истински, но и вероятно знаят нещо, което той не знае.
— Защо смята така?
— Първо заради мнението на някакъв човек, който се е запознал с онзи Конвърс…
— Кой е той? — прекъсна го Хари от Осми отдел.
— Не казва, само твърди, че му вярва. Според този безименен човек Конвърс е много компетентен и силно разтревожен човек, а не някакво черно бомбе.
— Какво, какво?
— Перигрин използва тези думи. Очевидно значи, че човекът е почтен.
— Друго?
— Перигрин забелязва изолирани случаи на особено поведение сред персонала. Не пожела да даде подробности, каза, че ще обсъди въпроса с държавния секретар или с Шестнайсет нула нула, ако не успея да му обясня нещата. Настоява за бързи отговори, а не искам да клатим лодката точно там.