— Какво е това? — попита Конвърс.
— Защита, господине. За вас, от кучетата. Обучени са да усещат тежки метални предмети.
Джоел остана неподвижен, докато немецът прокара електронното устройство по дрехите му, включително и обувките, по вътрешната част на бедрата и на кръста.
— Нима наистина мислите, че бих дошъл тук с оръжие?
— Аз не мисля, господине. Правя, каквото ми наредят.
— Колко оригинално — промърмори Джоел, докато наблюдаваше как човекът на мраморните стъпала отново вдига сребърната свирка до устните си. Глутницата добермани се метна едновременно напред. Джоел уплашен се хвана за шофьора и го завъртя пред себе си. Не срещна никаква съпротива, шофьорът просто обърна глава и се усмихна, докато кучетата притичаха вдясно, понесоха се по овалната алея и влязоха в страничен път, изсечен между дърветата.
— Не се извинявайте, mein Herr — рече шофьорът. — Често се случва.
— Нямах намерение да се извинявам — безизразно отсече Конвърс и го пусна. — Имах намерение да ти счупя врата.
Немецът се отстрани и Джоел остана неподвижен, поразен от собствените си думи. Не беше произнасял такива вече повече от осемнайсет години.
— Оттук, господине — обади се човекът на стъпалата с пресилено британско произношение.
Конвърс влезе в просторен вестибюл, украсен със средновековни знамена, провесени от вътрешен балкон. Вестибюлът водеше към огромна приемна, също издържана в средновековни мотиви. Имаше меки кожени столове и дивани, лампи с весели абажури, полираните маси бяха отрупани със сребърни сервизи. Стаята се загрозяваше от изникващите от стените под тавана животински глави — лъвове, слонове и глигани гледаха надолу с предизвикателен гняв. Бърлога на фелдмаршал.
Но не мебелировката привлече вниманието на Конвърс, а четиримата мъже, застанали с лице към него до четири стола. Позна Бертолдие и Лайфхелм — стояха един до друг вдясно. Вгледа се в двамата отляво. Набитият мъж със среден ръст, с ниско подстригана коса върху плешивеещата глава, облечен с измачкано яке сафари и с неизменните ботуши под панталона каки, не можеше да бъде друг освен Хаим Абрамс. Подпухналото му сърдито лице с приличните на цепки светещи очи беше лице на отмъстител. Високият мъж с изящните аристократични черти и права побеляла коса беше генерал Ян ван Хедмер, касапинът на Совето. Джоел само беше прехвърлил досието на Ван Хедмер, което за щастие беше най-късото от всички. Последният абзац казваше всичко.
По същество Ван Хедмер е кейптаунски аристократ, африканер, който никога не е приемал англичаните, да не говорим за черните племена. Убежденията му се коренят в реалност, която за него е безпогрешна. Прадедите му са дълбали суровата земя при нечовешки условия и големи загуби на хора, брутално избивани от диваците. Мисленето му е несъмнено от края на деветнайсети и началото на двайсети век. Когато издава заповеди за зверски наказания или масови екзекуции, смята, че се разправя с полуживотни. Този начин на мислене го вкарва в затвора заедно с министър-председателя Верворд и расиста Ворстер по време на Втората световна война. Подкрепя с цялото си сърце нацистката концепция за висшите раси. Близостта с Хаим Абрамс е единствената му отлика от нацистите и не представлява противоречие за него. Сабрите също са дълбали земите на пустинна Палестина, тяхната история се доближава до историята на неговата страна. И двамата се гордеят със силата и съответните си умения. Между другото, Ван Хедмер е един от най-чаровните хора, които можете да срещнете. На повърхността е културен, извънредно учтив и винаги готов да ви изслуша. В същността си е безчувствен убиец и е ключова фигура на Делавейн в Южна Африка с огромните й ресурси.
— Mein Haus ist dein Haus35 — каза Лайфхелм и се запъти към Джоел с протегната ръка.
Конвърс направи крачка напред да я поеме. Ръкуваха се.
— Посрещането ми вън не беше в съгласие с току-що изразеното от вас гостоприемство — рязко отсече Джоел, пусна ръката на Лайфхелм и се обърна към Бертолдие. — Радвам се да ви видя отново, генерале. Съжалявам за злополучния инцидент в Париж онази вечер. Не желая да приемам леко загубата на човешки живот, но през онези кратки секунди не останах с впечатление, че той цени моя.
Хладнокръвието на Джоел постигна очаквания ефект. Бертолдие се втренчи в него и за момент не можа да реши какво да каже. А Конвърс чувстваше, че останалите трима внимателно го наблюдават, без съмнение впечатлени от безочливостта на маниера и думите му.