Конъл сгъна наръчника за пистолета, пъхна го в джоба на сакото си и отиде до масата да провери инсценировката. Беше влязъл в една книжарница и купил всичко необходимо. На късата страна на масата, до телефона, поставен перпендикулярно на ръбовете й, така че всичките му бутони да се виждат добре, до отворено куфарче (от разстояние тъмната пластмаса можеше да мине за скъпа кожа) бяха подредени няколко папки. Около тях лежаха разхвърляни книжа, моливи и отворен тефтер с жълти листа. Гледката беше позната на всеки, имал среща с адвокат, който се готви за нея, като си води бележки.
Фицпатрик премести леко стола и отиде до вратата на малката стая. Беше запалил лампите от двете страни на малкия диван. Приближи се към лампата над телефона и я изгаси. След това застана до стената зад отворената врата и надникна през тесния процеп между пантите. Виждаше ясно входа на фоайето. Щеше да излезе, след като трима мъже минеха през него.
На вратата към коридора се почука — бързо и нетърпеливо тропане на наследница, неспособна да се овладее. Беше казал на Фишбайн къде се намира залата, но нищо друго. Без име и номер и от възбуда тя беше забравила да го пита. Фицпатрик отиде до телефона в малката стаичка, вдигна слушалката и я постави на масата. Върна се зад вратата и се нагласи така, че докато наблюдава, тялото му да е в сянка. Извади пистолета от колана, насочи го напред и извика с дружелюбен глас, достатъчно висок да бъде чут в коридора:
— Bitte, kommen Sie herein! Die Tür ist offen. Ich telefoniere gerade!38
Звукът на отварящата се врата изпревари Илзе Фишбайн, която влетя в стаята, вперила поглед в заседателната маса. Следваше я Ерих Лайфхелм, който се огледа наоколо, извърна се леко и кимна с глава. Появи се трети човек с униформа на шофьор, бръкнал в джоба на черното сако. Конъл чу втория звук, който очакваше. Вратата към коридора се затръшна.
Заобиколи малката врата и бързо излезе с насочен право към шофьора пистолет.
— Ти! — изрева той на немски. — Извади ръката от джоба! Бавно!
Жената ахна и отвори уста да запищи. Фицпатрик й кресна грубо:
— Млък! Както ще ти обясни и твоят приятел, няма какво да губя. Мога да убия и трима ви и след час ще съм напуснал страната, като оставя полицията да търси несъществуващия господин Парнел.
Мускулите по челюстта на шофьора заиграха и той бавно извади ръка от джоба си. Пръстите му бяха като вдървени. Лайфхелм се втренчи гневно и уплашено в пистолета на Конъл, лицето му изгуби пепеливия си оттенък и стана алено.
— Как смеете?
— Смея, фелдмаршале — отвърна Фицпатрик. — Точно както вие преди четирийсет години се осмелихте да изнасилите едно младо момиче и направихте всичко възможно то и цялото му семейство да не излязат живи от лагерите. Повярвайте, че смелост не ми липсва, и на ваше място не бих дал повод за допълнителен гняв от моя страна — после се обърна към жената. — Ти! В куфарчето има осем навити въжета. Започни от шофьора. Вържи ръцете и краката му, ще ти обясня как. Хайде, по-живо!
След четири минути шофьорът и Лайфхелм седяха на два стола с вързани глезени и китки, а оръжието на шофьора беше извадено от джоба му. Конъл провери въжетата, вързани съгласно указанията му. Всичко беше сигурно — колкото повече мърдаха, толкова повече щяха да се затягат въжетата. Нареди на изпадналата в паника Фишбайн да седне на трети стол и върза ръцете й за ръчките, а глезените — за краката му.
Изправи се, взе пистолета от масата и се доближи до Лайфхелм, който седеше на стола до телефона със светещата лампичка.
— А сега — насочи той дулото на оръжието към главата на немеца, — щом затворя телефона в съседната стая, ще проведете един разговор.
Отиде бързо в малката стая, сложи слушалката на мястото и се върна. Седна до вързания Лайфхелм и извади от отвореното куфарче листче хартия. На него беше написан телефонът на имението на Лайфхелм край Рейн, отвъд Бад Годесберг.
— Какво си въобразявате, че ще постигнете? — запита Лайфхелм.
— Размяна — отвърна Фицпатрик, притиснал дулото в сляпото око на немеца. — Вие срещу Конвърс.