— Работата е там, че не искам да се връщам в хотела. Направо съм бесен. Искам да й дам един урок, като не се прибера цяла нощ. Смятате ли, че можете да ми намерите стая? Ще ви платя и за това! Откровено казано, доста съм пийнал.
— Ein betrunkener Tourist! Er will ein Hotel. Fahren wir ihn ins Rosencafe?51
— Dort sind mehr Nutten als der alte Knacker schafft52.
— Ще ви станем екскурзоводи, американецо — заяви младежът до Конвърс. — Ние сме студенти, които не само ще ви намерят стая, но имат и отличната възможност да ви върнат с удоволствие съпругата! Наблизо има кафене. Ще ни купите ли пет-шест бири?
— Каквото искате. Но трябва да проведа и един телефонен разговор. С Щатите, по работа. Ще мога ли?
— Почти всички в Бон говорят английски. А ако в „Розенкафе“ не говорят, лично аз ще се заема с това. Но не забравяйте, шест бири?
— Ако поискате, ще получите и дванайсет.
— Da wird es im Pissoir eine Überschwemmung geben53.
Знаеше курса на марката и когато влезе в западналия бар, посещаван предимно от студенти, преброи парите, задигнати от двамата немци. Възлизаха на около петстотин долара. Опърпаният администратор на рецепцията му обясни на измъчен английски, че телефонистката може да го свърже с Америка, но трябва да изчака няколко минути. Джоел остави петдесет долара в марки на младите си спасители, извини се и тръгна към стаята. След един час го свързаха.
— Лари?
— Джоел!
— Слава Богу! — възкликна Конвърс с облекчение. — Не можеш да си представиш колко се надявах, че няма да си извън града. Поръчването на разговор от Германия е мръсна работа!
— Тук съм — отвърна Талбът. Гласът му изведнъж стана спокоен и сдържан. — Къде си, Джоел? — попита тихо.
— В Бон. В нещо, което кой знае защо се нарича хотел. Току-що се настаних. Не разбрах името му.
— Ти си в хотел и не знаеш името му?
— Няма значение, Лари! Извикай Саймън на телефона. Искам да говоря и с двама ви. Бързо.
— Нейтън е в съда. Ще се върне към четири… наше време. След около час.
— По дяволите!
— Спокойно, Джоел. Не се разстройвай.
— Да не се разстройвам… За Бога, цели пет дни бях затворен в каменна къща с решетки на прозорците! Избягах преди няколко часа и тичах като луд през гората с цяла глутница кучета и въоръжени безумци по петите. Прекарах около един час във водата и едва не се удавих, а след това трябваше да… да…
— Трябваше какво, Джоел? — попита Талбът със странно пасивен глас. — Какво трябваше да направиш?
— По дяволите, Лари, може би убих човек, за да се измъкна!
— Трябвало е да убиеш някого, така ли, Джоел? И защо смяташ, че е трябвало?
— Той ме дебнеше! Претърсваха околността, за да ме намерят! Търсеха ме на сушата, в горите около бреговете на реката, той беше разузнавач, откъснал се от патрула си. Трябваше да се махна! А ти ми казваш да не се разстройвам!
— Успокой се, Джоел, постарай се да се овладееш… Бягал си и преди, нали? Много отдавна…
— Какво общо има това? — прекъсна го Конвърс.
— Тогава е трябвало да убиваш хора. Тези спомени сигурно не те напускат.
— Лари, какви са тези глупости? Слушай ме и записвай всичко, което ще ти кажа — имена, факти, записвай всичко.
— Да извикам ли Джанет на телефона? Тя ще стенографира…
— Не! Само ти трябва да ме слушаш, никой друг! Те могат да се доберат до всеки, който знае нещо. Няма да ти диктувам сложни неща. Готов ли си?
— Разбира се.
Джоел седна на тясното легло и пое дълбоко дъх.
— Най-добрият начин да се обясни всъщност е както го обясниха на мен, но няма нужда да записваш, а само да разбереш. Те се връщат.
— Кои те?
— Генералите — фелдмаршали, адмирали, полковници — съюзници и врагове. Събрали са се отвсякъде да променят нещата, да сменят правителствата, законите, външната политика. Всичко трябва да се основава на военни приоритети и решения. Могат да го направят. Ще трябва да изживеем фантазиите им, защото те ще контролират лостовете на властта, ще смятат, че са прави, себеотрицателни и посветени на делото.
— Кои са тези хора, Джоел?
— Да, запиши това. Организацията се нарича „Аквитания“. Базира се на историческата теория, че районът във Франция, наречен навремето Аквитания, може да обхване цяла Европа и да се разпростре върху колониите на северно-американския континент.
— Чия е тази теория?
— Няма значение. Организацията е създадена от генерал Джордж Маркъс Делавейн, във Виетнам беше известен като Лудия Маркъс, и съм свидетел на малка част от поразиите на тоя кучи син! Привлякъл е висши военни от цялата страна, а те вербуват свои съмишленици, фанатици, които си вярват и не се съмняват, че пред човечеството не стои друга алтернатива. Преди пет дни се срещнах с ключовите фигури на организацията от Франция, Германия, Израел и Южна Африка и може би с човека от Англия.