Джоел разбираше, че може да е разкрил всичко това, докато е бил упоен. От друга страна, можеше и да не е, умът му не беше съсредоточен върху парите. Химикалите въздействаха само по отношение на трескавите приоритети. Беше научил това в лагерите преди цяла вечност. На два пъти с учудване бе установил, че не е споменал нито дума за тактиката си по време на бягство. Освен това имаше и съюзник, макар че за да го използва, се налагаше да пренебрегне етиката. Младият немец Йохан щеше да му послужи за посредник. Рисковете не можеха да бъдат избегнати, а само сведени до минимум. Ако хванеха момчето, щеше да го гризе съвестта, но щеше да е несравнимо по-страшно, ако заловяха него. Нямаше смисъл да мисли за това.
— Влез и питай има ли съобщение за Дж. Шарпантие — каза Джоел на студента. Бяха на задната седалка на такси срещу бюрото на „Американ Експрес“. — Ако ти отговорят утвърдително, кажи следните думи: „Сигурно е телеграма от Миконос“ — добави той, като се сети за точните указания на Ласкарис.
— Нужно ли е това, господине? — намръщи се тъмнокосият Йохан.
— Да, нужно е. Ако не споменеш Миконос и телеграмата, няма да ти дадат нищо. Освен това така се идентифицираш. Няма да е нужно да подписваш нищо.
— Всичко това е много странно, господине.
— Щом ще ставаш адвокат, трябва да свикваш със странните форми на връзка. Няма нищо незаконно, така се защитава тайната на клиента и на фирмата.
— Май имам много да уча.
— Не правиш нищо нередно — продължи тихо Джоел и погледна Йохан в очите. — Дори напротив, ти си на страната на закона и ще те възнаградя добре за това.
— Sehr gut55 — въздъхна младежът.
Конвърс чакаше в таксито, очите му шареха по улицата, проверяваха спрелите автомобили и бавно движещите се или застанали на едно място пешеходци, както и хората, чиито погледи се отправяха към бюрото на „Американ Експрес“. Йохан влезе и Джоел преглътна със свито гърло. Чакането беше ужасно, мисълта, че използва студента в толкова рискова ситуация, само влошаваше нещата. Сети се за Ейвъри Фаулър-Холидей и за Конъл Фицпатрик. Те бяха изгубили. Младият немец имаше значително по-голям шанс да живее дълги години.
Минутите пълзяха, в косата и по врата на Конвърс потече пот, страхът удължаваше всяка секунда. Накрая Йохан излезе, като примижаваше срещу светлината. Изглеждаше като олицетворение на невинността. Пресече улицата и се качи в таксито.
— Какво ти казаха? — попита Джоел, като се стараеше да говори непринудено, но очите му не спираха да сноват по улицата.
— Питаха ме само отдавна ли чакам съобщението. Отвърнах, че съм очаквал телеграма от Миконос. Не знаех какво друго да кажа.
— Справил си се чудесно — Джоел скъса плика и разгъна телеграмата. Тя представляваше непрекъсната серия от цифри, вероятно над двайсет. Отново си припомни инструкциите на Ласкарис: Изберете всяка трета цифра, като започнете с третата и свършите с третата от края. Помнете само числото три. Съвсем просто е, на практика винаги е просто, а и никой не може да се подпише вместо вас. Чисто предпазна мярка.
— Наред ли е всичко? — попита Йохан.
— Направихме крачка напред, а ти си с една стъпка по-близо до възнаграждението си, адвокате.
— Също и до изпита си.
— От колко часа е?
— От три и половина следобед.
— Добро знамение. Помни числото три.
— Моля?
— Нищо. Хайде да намерим телефонна кабина. Ще направиш още едно нещо и довечера ще дадеш на приятелите си най-разточителната вечеря в Бон.
Таксито чакаше на ъгъла, докато Конвърс и младият немец стояха пред кабината. Йохан беше преписал номера на банката от телефонния указател. Студентът беше съвсем разколебан, екзотичните изпълнения, които се очакваха от него, все по-малко му допадаха.
— Трябва само да кажеш истината! — настояваше Джоел. — Само истината. Запознал си се с американски адвокат, който не говори немски, и той те е помолил да се обадиш от негово име. Трябва да изтегли пари за свой клиент от поверителна сметка и иска да знае към кого да се обърне. Това е всичко. Никой няма да пита за твоето или моето име.
— А когато направя това, ще се появи нещо ново, нали, mein Herr? Nein, мисля, че не съм съгласен. Обадете се сам…
— Не мога да си позволя да сбъркам! Не бива да разбера погрешно нито дума. Това е всичко. Само трябва да чакаш някъде около банката. Когато изляза оттам, ще ти дам две хиляди марки и що се отнася до мен, никога не сме се срещали.
— Толкова много за толкова малко? Смятам, че сега разбирате страховете ми.