И отново, както във Везел, думите на английска песен приковаха вниманието на Джоел. Той се втренчи в младия моряк до бара, който свиреше на китара. Този път не беше колежанска футболна песен, а странна, потискаща смесица от бавен рок и тъжна балада.
Мъжете около бара се впечатлиха от вярното изпълнение. Когато морякът свърши, го уважиха с аплодисменти, последвани от възобновяването на бързите разговори и още по-бързото разнасяне на халби с бира. След минута Конвърс застана до морския трубадур, който беше преметнал китарата на гърба си като пушка. Джоел се зачуди дали говори английски, или знае само думите на песни. След няколко секунди щеше да разбере. Морякът се засмя на някаква забележка на приятеля си и когато смехът утихна, Конвърс се обади:
— Бих желал да ви почерпя една чашка, защото ми напомнихте за дома. Хубава песен.
Човекът го изгледа въпросително. Джоел заекна, защото за миг реши, че морякът не разбира. Но за свое облекчение чу:
— Danke. Песента е хубава. Тъжна, но хубава. И ние имаме такива. Вие сте Amerikaner?
— Да. А вие говорите английски.
— Горе-долу. Не мога да чета добре, aber нямам проблеми с говоренето. Пътувам на търговски кораб. Обикаляме до Бостън, Ню Йорк, Балтимор, понякога до Флорида.
— Какво ще пиете?
— Ein Bier77 — отвърна немецът и сви рамене.
— Защо не уиски?
— Ja?
— Разбира се.
— Ja.
След няколко минути седяха на маса. Джоел му разказа историята за несъществуващата проститутка и измисления сутеньор. Говореше бавно не защото се съобразяваше с възможността на слушателя си да го разбира, а защото в ума му се зараждаше нов вариант за действие. Морякът китарист беше млад, но очевидно се беше поочупил по пристанищата.
— Трябва да се обърнете към Polizei — рече той, когато Конвърс свърши. — Там познават проститутките и ще запазят в тайна името ви.
— Не мога да рискувам. Въпреки външния ми вид контактувам с редица важни хора — и тук, и в Америка.
— Което значи, че и вие сте важен човек, ja?
— И много глупав. Ако можех да се прехвърля в Холандия, щях да оправя всичко.
— Die Niederlande? Какъв е проблемът?
— Казах ви, паспортът ми е откраднат. И за мой късмет точно сега проверяват много внимателно всички американци, пресичащи границите. Заради онзи смахнат, който уби посланика в Бон и командващия НАТО. Сигурно сте чул?
— Ja, преди два-три дни е бил и във Везел — отбеляза немецът. — Казват, че е тръгнал за Париж.
— Боя се, че това не ми помага… Слушайте, вие познавате хората по реката, които излизат с лодки всеки ден. Ще ви дам сто долара, ако ми помогнете за хотела…
— И аз се съгласих. Много сте щедър.
— Но ще ви платя много повече, ако успеете да ме прехвърлите в Холандия. Фирмата ми има клон в Амстердам. Там ще ми помогнат. Ще ми помогнете ли и вие?
Немецът направи гримаса и си погледна часовника.
— Вече е късно да го организирам тази вечер, а утре тръгвам с първия влак за Бремерхавен. Корабът ми отплава в петнайсет нула нула.
— Точно тази цифра имах предвид и аз. Петнайсет нула нула.
— Марки?
— Долари.
— Ако знаехте езика, щеше да ви струва не повече от петдесет.
— Но не го знам. Хиляда и петстотин долара ще бъдат ваши, ако успеете да го уредите.
Младият мъж се втренчи в Джоел и се дръпна със стола си назад.
— Почакайте ме тук. Трябва да се обадя на едно място.
— Като минавате покрай бара, поръчайте още уиски.
— Danke.
Чакането му се стори цяла вечност.
— Ще мина да ви взема в пет сутринта — обяви морякът и седна с две чаши уиски. — Капитанът иска двеста долара, aber само при условие че не пренасяте наркотици. В противен случай няма да ви пусне на борда.
— Нямам никакви наркотици — усмихна се Джоел, като с труд прикри ликуването си. — Всичко е наред. Ще получите парите си на кея.
— Naturlich.
Всичко стана преди по-малко от час, мислеше Джоел, без да сваля очи от входа на хотела отсреща. В пет часа сутринта щеше да е на път за Холандия и с човека на име Корт Торбеке — снабдителя на Матилон с нелегални паспорти. Списъците на пътниците на всички авиолинии за САЩ щяха да бъдат следени от „Аквитания“, но преди цяла вечност беше научил, че има начин да се изплъзне от преследвачите. Щеше да го направи и сега.