— Това за мен е извънредно тревожно — възрази уплашена Вал. — Пътувам под друго име поради основателни причини, които, предполагам, компютърът ви е разкрил, и не желая да ставам обект на непристойни разпити от страна на пресата! Казала съм всичко, което съм имала да казвам. Моля ви, свържете ме с американското посолство.
— Няма нужда, мадам — рече мъжът и затвори телефона. — Не става въпрос за разпит и никой от пресата няма да разбере, че сте в Париж, освен ако сама не им кажете. А и в компютъра ми няма нищо освен името, номера на паспорта ви и една молба.
Втори униформен служител забързано влезе в оградения коридор откъм близък кабинет и вежливо й се поклони.
— Моля ви, мадам, последвайте ме — заговори на английски той, очевидно забелязал страха и колебанието в очите й. — Разбира се, можете да откажете, тъй като това не е официално искане, но се надявам, че няма да го сторите. Просто правя услуга на един приятел.
— Кой сте вие?
— Главен имиграционен инспектор, мадам.
— А кой иска да говори с мен?
— Той сам ще реши дали да ви го каже. Но ме е упълномощил да спомена друго име. Матилон. Заяви, че сте били стари приятели.
— Матилон?
— Ще бъдете ли така любезна да изчакате в кабинета ми? Лично ще се погрижа за багажа ви.
— Това е багажът ми — отговори Вал, замислена кой ли би споменал името на Рьоне. — Искам наблизо да стои полицай и да наблюдава разговора през стъклена врата.
— Pourquoi?… Защо, мадам?
— Une mésure de sыrété — отвърна Валери.
— Qui, bien sur, mais ce n’est pas nécessaire.
— J’insiste ou je pars.
— D’accord84.
Обясниха й, че човекът, който желае да разговаря с нея, е на път към летище „Шарл дьо Гол“ от центъра и това ще му отнеме около трийсет и пет минути. Докато чакаше, й поднесоха сандвич и чашка калвадос. Мъжът отвори вратата на кабинета. Излизаше от средната си възраст и дрехите му бяха намачкани, сякаш външният вид вече беше без значение. Лицето му бе набръчкано колкото от възрастта, толкова и от изтощение. Заговори с уморен, но делови глас.
— Ще ви отнема само няколко минути, мадам. Сигурен съм, че бързате да стигнете някъде и да се видите с някои хора.
— Както вече обясних — започна Вал, твърдо втренчена във французина, — идвам в Париж да преговарям с някои галерии…
— Това не ме засяга — прекъсна я той и вдигна ръце. — Извинете, но не искам да слушам. Не искам да чуя нищо освен това, което сама пожелаете да ми кажете, след като ме изслушате.
— Защо използвахте името на Матилон?
— Вместо представяне. Били сте приятели. Мога ли да се върна към събитията преди убийството на мосю Матилон?
— На всяка цена.
— Името ми е Прюдом. Работя в „Сюрте“. Преди няколко седмици тук, в Париж, в една болница умря човек. Говори се, че бившият ви съпруг, мосю Конвърс, е отговорен за смъртта му.
— Знам.
— Но това е невъзможно — спокойно рече французинът, седна и извади цигара. — Не се бойте, този кабинет не се подслушва. Ние с главния инспектор сме приятели от времето на Съпротивата.
— Онзи човек е умрял след жестоко сбиване с бившия ми съпруг — предпазливо рече Валери. — Прочетох го във вестниците, чух го по радиото. А вие твърдите, че той не е отговорен за смъртта му. Как така?
— Човекът наистина е умрял в болницата, бил е убит. Между два и петнайсет и два и четирийсет и пет през нощта. По това време съпругът ви е бил в самолета от Копенхаген за Хамбург. Установено е.
— Сигурен ли сте?
— Информацията ми е неофициална, мадам. Отстраниха ме от следствието и на мое място сложиха човек с малък опит в полицията, бивш военен, и то от Чуждестранния легион. Аз бях пренасочен към „по-важни задачи“. Започнах да задавам въпроси. Няма да ви отегчавам с подробности, но човекът в болницата е умрял от белодробна недостатъчност, внезапна травма, несвързана с раните му. Задушил се е. Но в официалния доклад това го няма, махнато е.
Вал се владееше добре, гласът й бе хладен и безстрастен въпреки безпокойството, което я изгаряше.
— А какво общо има Матилон? Моят приятел Матилон?
— Отпечатъци от пръсти — обясни уморено французинът. — Откриха ги изведнъж, дванайсет часа след като участъковата полиция, която между другото е много добра, беше направила оглед на кабинета му. Освен това същия ден има смъртен случай във Везел, Германия. И там е описана външността на бившия ви съпруг и идентичността му е била потвърдена. Следва една старица, открита мъртва във влака за Амстердам с пистолет в ръка, и отново се дава неговото описание. Да не би този Конвърс да има криле? Дали не прехвръква незабелязано през границите? И в този случай отговорът е: невъзможно.
84
Мярка за сигурност. — Да, разбира се, но не е необходимо. — Настоявам, иначе ще си тръгна. — Добре тогава (фр.). — Бел. пр.