Регистрира се в хотел „Софител“ на площад „Сен Пиер льо Жьон“ и без увъртания обясни на рецепцията, че е пътувал три дълги и изнурителни дни и помоли да имат добрината да му доставят няколко неща, от които има голяма нужда. Бил от заможна енория в Лос Анжелис и… Стодоларовата банкнота свърши останалото. След един час костюмът му беше изчистен и изгладен, калните му обувки лъснати до блясък и от „магазин, за нещастие, доста далече от хотела“ бяха купени две ризи със свещенически якички, което наложи допълнително заплащане. Регистрира се в осем и петнайсет сутринта, а в десет без петнайсет беше готов да направи последните си приготовления за Шамони.
Не можеше да рискува и да вземе самолет или влак, прекалено много неща му се бяха случили по летища, гари и влакове. А рано или късно щяха да открият колата на Хермионе Гайнер и посоката, ако не и целта му, щяха да станат известни. „Аквитания“ щеше да вдигне тревога зад трите граници на Германия, Франция и Швейцария. Отново най-сигурното средство беше колата. Извика жадния за сътрудничество администратор и на младия монсеньор беше уредена кола под наем и му бе обяснен маршрутът до Женева, намираща се на около триста и шейсет километра на юг.
Естествено, не смяташе да минава границата и да ходи в Женева. Щеше да мине по крайграничните пътища и да се отправи към Шамони, на час и нещо от границата. Изчисли, че ще пътува пет или шест часа и най-късно до пет следобед ще е в подножието на Монблан. Без да губи повече време, напусна Страсбург по алпийската магистрала, обозначена на картата му с номер 83.
Валери започна да се облича още щом първата светлина на утрото открои неравномерните силуети на сградите по булевард „Распай“ зад прозорците на парижкия й хотел. Не можа да мигне цяла нощ. Лежа будна и премисля думите на странния французин от „Сюрте“, който не можеше да говори официално. Беше се изкушила да му каже истината, но знаеше, че засега, а може би и изобщо, няма това право, защото вероятността да попадне в капан беше значителна. Все пак в молбата му звучеше истина: „Обадете се и кажете, че сте от семейството на Татяна. Това е моето желание и моята награда.“
Джоел нямаше да се колебае в мнението си. Ако човекът не беше уловка на „Аквитания“, в стратегията на генералите имаше пробойна, за която не подозираха. Надяваше се, че той работи за себе си, но да му се довери на този етап беше невъзможно.
Още в самолета от Лос Анжелис беше прочела вътрешното разписание на „Ер Франс“ и бе избрала маршрута си до Шамони. „Ер Турен“ имаше по четири полета дневно до Анеси — най-близкото летище до Шамони и Монблан. Беше се надявала вечерта да направи резервация за полета в седем сутринта, но внезапната тревожна намеса на Прюдом направи това невъзможно и когато се обади от „Пон Роял“ в „Ер Турен“, самолетът се оказа запълнен — беше лято и Монблан представляваше туристическа атракция. Остана в списъка на чакащите за полета в единайсет. Щеше да е най-добре да чака на летище „Орли“, тълпата беше най-доброто убежище, както твърдеше Джоел.
Слезе във фоайето, плати си сметката и помоли за такси.
— A quelle heure, madame?
— Maintenant, s’il vous plaît.
— Dans quelques minutes85.
— Мерси.
Таксито пристигна и Вал се качи. Поздрави я кисел, сънлив шофьор, който нямаше намерение да излезе от колата да й помогне и едва прояви готовност да приеме поръчката й.
— „Орли“, моля.
Шофьорът потегли, стигна до ъгъла и изви кормилото наляво, за да тръгне в противоположна посока по „Распай“ към магистралата за летището. Кръстовището изглеждаше празно. Но не беше.
Трясъкът зад тях бе внезапен и близък — метал стържеше метал, посипаха се стъкла и заскърцаха гуми. Шофьорът удари спирачка и извика уплашен, когато таксито занесе на завоя. Вал се удари в облегалката на предната седалка и падна на колене на пода. Шофьорът изскочи от колата и хукна да се разправя с катастрофиралите зад гърба им.
Изведнъж задната врата се отвори и набръчканото, изтощено лице на Прюдом се надвеси над нея. От драскотина на челото му се стичаше кръв. Заговори бързо и тихо:
— Тръгвайте, мадам, където и да отивате. Вече никой няма да ви преследва.
— Вие?… Стоял сте тук цяла нощ! Чакал сте ме и сте наблюдавал. Вие сте блъснал онази кола!