— Знаете какво искам — заяви Конвърс и застана срещу тримата. — Както току-що видяхте, няма причина да не ми го дадете. Четири малки цифри или букви, които всеки от вас знае наизуст в определен ред. Разбира се, ако откажете, тук има лекар, за когото ми казаха, че имал в чантата същото вълшебство, с което ме нагостихте в Бон. Какво избирате, господа?
Мълчание.
— Четири, три, Л, едно — заговори Хаим Абрамс, забил поглед в пода. — Те са отрепки — добави тихо той.
— Благодаря, генерале — Джоел записа чутото на малко тефтерче. — Свободен сте да си вървите. Можете да станете от стола.
— Да си вървя? — попита израелецът и стана. — Къде да отида?
— Където желаете — отвърна Конвърс. — Сигурен съм, че няма да имате проблеми на летището в Анеси. Ще ви познаят.
Генерал Хаим Абрамс напусна стаята, придружен от капитана от израелската армия.
— Две, М, нула, шест — рече Ерих Лайфхелм. — Готов съм да се подложа на наркотиците, за да сте сигурен. Не желая да имам нищо общо с тези предатели.
— Искам комбинацията — настоя Джоел, докато пишеше. — И няма да се спра пред нищо, за да я получа.
— Сменяте реда — обясни немецът. — Символите от втората поредица отзад напред.
— Ваш е, докторе — Конвърс кимна на мъжа зад стола на Лайфхелм. — Не можем да си позволим провал.
Генерал Ерих Лайфхелм стана и бавно напусна стаята, последван от лекаря.
— Всички сте жалки слепци — заяви генерал Жак-Луи Бертолдие с царствено спокойствие. — Предпочитам да ме разстрелят.
— Сигурен съм, но няма да имате такъв късмет — отвърна Джоел. — Вече нямам нужда от вас и искам да знам, че сте се върнал в Париж, където всички ще могат да ви видят. Заведете го в стаята му.
— В стаята ли? Смятах, че съм свободен да си отида или това беше поредната лъжа?
— Съвсем не. Просто въпрос на транспорт, а вие знаете какво значи това, генерале. Имаме недостиг на транспортни средства и шофьори, тъй че когато докторът свърши, ще заема на трима ви една кола. Можете да теглите жребий кой да я кара.
— Какво?
— Махнете го оттук — обърна се Конвърс към бившия старши сержант от френската армия в Алжир.
— Allez, cochon!89
Вратата се отвори пред Бертолдие. На прага стоеше Валери и гледаше към Конвърс.
— Стоун е на телефона. Каза да побързаш.
Когато френският реактивен самолет се спусна от нощното небе и кацна на около десет километра от Куксхавен, Германия, беше 2,05 през нощта. Самолетът спря в северния край на пистата, където го чакаше впечатляващата, увенчана с бяла грива фигура на Джони Ребъл, опрян на затворен черен мерцедес.
Вратите на самолета се отвориха, спуснаха късата стълба, по която слезе Конвърс и подаде ръка на Валери. Последва ги бившият старши сержант от Алжир и четвърти пътник — слаб рус мъж на четирийсет и няколко години, с очила в дебели рамки. Четиримата се отдалечиха от самолета, а пилотът прибра стълбата и затвори автоматичната врата. Двигателите ускориха оборотите и самолетът зави към хангарите. Ребъл се отдели от колата и тръгна да ги посрещне, като протегна ръка на Джоел.
— Виждал съм снимката ви. За мен е удоволствие да се запознаем, господине. Честно казано, не предполагах, че ще ви видя, поне на този свят.
— Имаше моменти, когато и аз се съмнявах. Това е жена ми Валери.
— Очарован съм, госпожо — заяви южнякът, галантно се приведе и поднесе ръката на Вал към устните си. След това се обърна отново към Джоел. — Вашите умения впечатлиха и най-добрите умове в бившата ми професия.
— Надявам се, че не е много бивша — вметна Конвърс.
— В момента не е, синко.
— Това са мосю Льофевр и доктор Джефри Ларсън. Стоун каза, че сте информиран.
— За мен е истинско удоволствие, господине — възкликна Ребъл и заразтърсва ръката на Льофевр. — Свалям шапка на всички ви за това, което направихте с тримата генерали. Наистина забележително!
— Такива хора имат и врагове — просто рече Льофевр. — Не са трудни за издирване и инспектор Прюдом го знаеше. Ние сме на много места и с много спомени. Да се надяваме, че тази нощ спомените ни ще заспят.
— Да се надяваме — съгласи се Ребъл и се обърна към четвъртия пътник. — Доктор Ларсън, толкова се радвам да се запозная с вас. Доколкото разбрах, вие знаете всичко за всички компютри.
— Преувеличавате — стеснително реагира англичанинът. — Но подозирам, че мога да се справя с много неща. Всъщност прекарвах отпуска си в Женева.