— Не говори за нашите хора, а за неговите.
— Ще повторя — настоя гласът от Лондон. — Обадете се в Бон, свържете се и с Кьолн. Изслушайте ме, Жак, има начин да го открием, а щом го открием, ще можем и да го проследим.
— Добре, добре, ще направя каквото казваш, но може да не се окаже толкова лесно, колкото си го представяш. Преди три часа сигурно и аз щях да мисля като теб, но тогава не знаех на какво е способен. Човек, способен да блъска нечия глава в каменна стена с всичка сила, е или животно, или фанатик, който няма да се спре пред нищо. Според мен е второто. Каза, че това било негово задължение, а се четеше и в очите му. Вероятно е и умен, вече го доказа.
— Преди три часа ли казахте?
— Да.
— Значи може вече да е в Бон.
— Знам.
— Свързахте ли се със съдружника ни?
— Да, но го няма у дома, а прислужницата не можа да ми даде телефон, на който да го намеря. Не знае къде е и кога ще се върне.
— Вероятно сутринта.
— Не се и съмнявам… Attendez!28 В клуба имаше още един човек с Любок и тоя Саймън, дето въобще не е Саймън. Той го беше запознал с Любок! Довиждане, l’Anglais. Ще те държа в течение.
Рьоне Матилон отвори очи. Ивиците светлина по тавана сякаш трептяха, безброй малки точици избухваха върху тях. След това чу трополенето по стъклата и разбра. Беше го събудил дъждът. Той и може би тежестта на ръката на жена му, сложена между краката му. Тя помръдна и той се усмихна, докато се питаше дали ще събере сила да посегне към нея. Накрая се реши.
Внезапно чу и друг звук освен дъжда и макар че още беше замаян от съня, го позна. Бързо отдръпна ръка и се отстрани от жена си. Беше го чул и преди малко, всъщност той го бе събудил — настойчив звън, който нарушаваше равномерния ритъм на пороя: камбанките на звънеца.
Матилон стана от леглото колкото можеше по-внимателно, посегна към хавлията на близкия стол и мушна крака в чехлите. Излезе от спалнята и тихичко затвори вратата. Напипа ключа за осветлението в хола и погледна часовника над камината — наближаваше два и половина. Кой би могъл да ги търси по това време? Пристегна хавлията около кръста си и отиде до вратата.
— Кой е?
— „Сюрте“29, господине. Инспектор Прюдом. Номерът на документа ми за самоличност е нула, пет, седем, две, нула — мъжът не говореше с парижко, а с гасконско произношение. Често се твърдеше, че гасконците стават най-добрите полицаи. — Ще изчакам да се обадите в участъка, мосю. Телефонният номер е…
— Няма нужда — отговори разтревожен Матилон и отключи вратата. Разбра, че човекът казва истината не само поради съобщената информация, но и защото всеки от „Сюрте“, който го търсеше по това време, би знаел, че е адвокат. Там не пропускаха такива неща.
На вратата стояха двама мъже в мокри от поройния дъжд мушами, с подгизнали шапки. Единият беше по-възрастен и по-нисък от другия. Държаха отворени служебни карти, тъй че Рьоне да може да ги види. Той махна с ръка към картите и направи жест да влязат, като добави:
— Доста необичайно време за посещения, господа. Работата ви трябва да е особено спешна.
— Така е, мосю — каза по-възрастният и влезе пръв. Той именно беше говорил през вратата. Представи се като инспектор Прюдом. Очевидно бе по-старшият от двамата. — Разбира се, извиняваме се за безпокойството.
Двамата полицаи почтително свалиха шапки.
— Няма нищо. Мога ли да взема мушамите ви?
— Не е необходимо, мосю. Ако ни помогнете, ще останем само няколко минути.
— Изгарям от любопитство да разбера как бих могъл да помогна на „Сюрте“ по това време на нощта.
— Става дума за идентификация, господине. Мосю Серж Антоан Любок според данните ни е ваш клиент. Така ли е?
— Божичко, да не би нещо да се е случило на Серж? Бяхме заедно едва днес следобед!
— Мосю Любок се намира в отлично здраве. Напуснахме извънградската му къща преди по-малко от час. Интересува ни тъкмо срещата ви с него вчера следобед.
— В какъв смисъл?
— На масата ви е имало трети човек. Адвокат като вас, представен на мосю Любок като Саймън. Хенри Саймън, американец.
— И летец — предпазливо добави Матилон. — Със значителен опит в областта на жалбите към самолетостроителите. Вярвам, че Любок ви е обяснил, че точно затова го поканих да обядва с нас. Мосю Любок е ищец по такъв процес. Разбирате, че това е единственото, което мога да ви кажа по въпроса.
— Не този въпрос интересува „Сюрте“.
— А кой?
— В град Чикаго, щата Илинойс, САЩ, няма адвокат на име Хенри Саймън.
— Трудно ми е да повярвам.
— Името е фалшиво. Най-малкото не е негово. Адресът, който е оставил в хотела, не съществува.
29
Генерална дирекция към Министерството на вътрешните работи, отговаряща за полицията. — Бел. ред.