— Те грешат, моряче. Тресях се от страх, бях уплашен до смърт и готов да чукам, ако се наложи, и пекинска патица, за да отърва кожата.
— Но в досиетата пише, че…
— Не ме интересува. Имам проблем, който трябва да реша незабавно.
— Какъв проблем?
— Обещах на Даулинг да му се обадя. Но не знам как да ги накарам да го извикат.
— Там има кабина — Конъл посочи към пластмасов мехур, издаден от бетонен пилон на паважа до алеята за коли. — Имаш ли номера?
— Имах го някъде — отвърна Конвърс и запребърква джобовете си. — Ето го — измъкна листчето между няколко кредитни карти.
— Vermittlung, bitte30 — флотският офицер прозвуча съвсем автентично с отчетливия си глас. — Sieben, drei, vier, zwei, zwei. Bitte, Fräulein31 — Фицпатрик пусна серия монети в автомата и се обърна към Джоел. — Готово. Звъни.
— Почакай малко. Питай за него, кажи, че се обажда адвокатът му от хотела.
— Guten Tag, Fräulein. Ist Herr… О, не, аз говоря английски. А вие? Не, обаждам се от Калифорния, но не е спешно… Даулинг, трябва ми…
— Кейлъб — бързо подсказа Джоел.
— Кейлъб Даулинг. Какво?… Ja, да, благодаря — Фицпатрик подаде слушалката на Конвърс. — Ще го извикат.
— Джо?
— Да, Кейл. Обещах да ти се обадя след срещата с Фаулър. Всичко е наред.
— Не е, господин адвокат — прошепна актьорът. — Ти и аз трябва хубавичко да си поговорим и няма да имам нищо против, ако по време на разговора ни наоколо се навърта един огромен мъжага на име Розенбърг.
— Не те разбирам.
— В Париж е умрял човек. Това говори ли ти нещо?
— Боже мой — Конвърс усети как кръвта се оттича от главата му, в гърлото му се появи празнина. — Дошли са при теб? — едва промълви той.
— Преди малко повече от час ме посети немски полицай и този път не събуди у мен никакви съмнения. Беше истински.
— Не знам какво да кажа — запелтечи Джоел.
— Ти ли го уби?
— Ами… предполагам — Конвърс се втренчи в шайбата на телефона, пред очите му се появи мъжът в алеята, усети кръвта по пръстите си.
— Предполагаш? Такова нещо не се предполага.
— Тогава, да… Отговорът е да. Аз го убих.
— Имаше ли причина?
— Смятах, че имам.
— Искам да чуя цялата история, но не сега. Ще ти кажа къде да се срещнем.
— Не! — възкликна Джоел смутен, но настоятелен. — Не мога да те забърквам в това. Не бива!
— Онзи човек ми остави визитна картичка и иска да му се обадя, ако се свържеш с мен. Беше твърде недвусмислен какво ме очаква за прикриване на информация и как това ще се приеме за съучастничество.
— Бил е прав, напълно прав! За Бога, кажи му всичко, Кейл! Истината. Ангажирал си ми стая за миналата нощ, защото си решил, че може би нямам резервация. Стаята е на твое име, защото не си искал да я плащам. Не крий нищо! Дори този разговор.
— А защо не съм му казал преди?
— Няма значение, нали му казваш сега? Нужно ти е било време да размислиш. Телефонното ми обаждане те е убедило, че трябва да се държиш разумно. Кажи му, че си ме питал вярно ли е това, в което ме обвиняват, и аз не съм отрекъл. Бъди откровен с него, Кейл.
— Колко откровен? Да му кажа ли за срещата си с Фаулър?
— Може, но не е необходимо. Ще ти обясня. Фаулър не е истинското му име и няма нищо общо с Париж, честна дума. Ако го намесиш, само ще създадеш излишни усложнения.
— Да му кажа ли, че си в Алтер Цол?
— Оттам се обаждам. Току-що го признах.
— Но няма да успееш да се върнеш в „Кьонигсхоф“.
— Нищо — Джоел заговори бързо, защото искаше да затвори телефона и да помисли. — Багажът ми е на летището, но не мога да отида и там.
— Имаше дипломатическо куфарче.
— Погрижил съм се за него.
Актьорът помълча и бавно рече:
— Значи ме съветваш да помогна на полицията, да им кажа истината?
— Без да даваш доброволно странична и несвързана с това информация. Да, това е съветът ми, Кейл. Само така можеш да останеш чист, а ти си чист.
— Звучи ми като добър съвет, Джо… Джоел, и много бих желал да мога да го изпълня, но се опасявам, че е невъзможно.
— Какво? Защо?
— Защото престъпниците, каквито са крадците и убийците, не дават такива съвети. Няма го в нито един сценарий.
— Глупости! За Бога, направи, каквото ти казах!
— Съжалявам, друже, но драматургията не е добра. Тъй че ти ще направиш, каквото ти казвам. До университета има голяма каменна сграда, много красива, макар и реставрирана, с градини, каквито не се срещат често. По главната алея има пейки. Много е приятно в лятна нощ, усамотено е, почти няма хора. Бъди там в десет часа.