— Моля да ме извините — вежливо заговори той, влезе и тръгна към Конвърс с протегната ръка. — Хер Конвърс, разрешете ми да се представя. Казвам се Лайфхелм. Ерих Лайфхелм.
11
Джоел пое ръката на немеца. Беше прекалено смаян за друга реакция.
— Господин фелдмаршал… — заекна той и веднага съжали. Трябваше да запази присъствие на духа поне колкото да се обърне към него с „господин генерал“. Страниците на досието проблеснаха пред очите му, докато оглеждаше мъжа пред себе си — правата му коса, все още повече руса, отколкото побеляла, бледосините очи, проблясващи като късчета лед, розовата кожа — набръчкана и восъчна, сякаш консервирана за следващите десетилетия.
— Стара титла, която, слава Богу, не съм чувал от години. Но вие ме ласкаете. Бил сте достатъчно заинтересуван да научите нещо за миналото ми.
— Не много.
— Но май достатъчно — Лайфхелм се обърна към Фицпатрик. — Извинявам се за малката уловка, командире, но реших, че така ще е най-добре.
Озадаченият Фицпатрик сви рамене.
— Явно се познавате.
— Лично не — поправи го немецът. — Господин Конвърс дойде в Бон да се срещне с мен. Предполагам, че ви е информирал за това.
— Не, не съм — обади се Джоел.
Лайфхелм се обърна и се загледа в очите на Конвърс.
— Разбирам. Може би трябва да поговорим насаме.
— Мисля, че да — Джоел погледна към Фицпатрик. — Капитане, отнех ви достатъчно време. Защо не слезете да вечеряте? След малко ще се присъединя към вас.
— Както наредите, господине — отвърна Конъл с тона на младши офицер. Кимна и излезе, като плътно затвори вратата зад гърба си.
— Хубава стая — отбеляза Лайфхелм и направи няколко крачки към отворените френски прозорци. — И гледката е прекрасна.
— Как ме открихте? — попита Конвърс.
— Чрез него — отвърна бившият фелдмаршал и погледна към Джоел. — Ein Offizier32 според рецепцията. Кой е той?
— Как? — повтори Джоел.
— Снощи е прекарал часове на летището да пита за вас, много хора си го спомниха. Очевидно е ваш приятел.
— И вие знаехте, че е оставил там багажа си? Че ще се върне за него?
— Честно казано, не. Предполагахме, че ще се върне за вашия. Знаехме, че няма да отидете лично. А сега бихте ли ми казал кой е той?
Джоел разбираше, че е жизненоважно да поддържа известна доза арогантност, както беше направил с Бертолдие в Париж. Това бе единственият начин на поведение с подобни хора. За да го приемат, трябваше да видят в него нещо от себе си.
— Не е важен и не знае нищо. Юрист е във флотата, но навремето е работил в Бон и сега е тук, доколкото разбрах, по лична работа. Спомена нещо за годеница. Срещнахме се миналата седмица, разприказвахме се и му казах, че днес или утре ще съм тук. Той настоя да се срещнем. Много е сервилен и настойчив. Сигурен съм, че си прави илюзии за гражданска практика. Естествено, при така стеклите се обстоятелства аз го използвах точно както и вие.
— Естествено — Лайфхелм се усмихна. Обноските му бяха безупречни. — Не му ли казахте часа на пристигането си?
— Париж ми отне тази възможност, както се досещате.
— О, да, Париж. Трябва да поговорим за Париж.
— Говорих с един приятел, който има връзки в „Сюрте“. Онзи човек е умрял.
— На такива хора често им се случва.
— Твърдят, че бил шофьор, но не беше.
— Едва ли щеше да е благоразумно да кажат, че е бил доверено лице на генерал Жак-Луи Бертолдие.
— Така е. Мислят, че аз съм го убил.
— Да. Решихме, че е било неконтролируема грешка, предизвикана от самия него.
— Интерпол ме търси.
— И ние имаме връзки. Положението ще се промени. Няма от какво да се боите — немецът млъкна и огледа стаята. — Мога ли да седна?
— Заповядайте. Да позвъня ли да ни донесат нещо за пиене?
— Пия само бяло вино, и то много малко. Не е нужно… освен ако вие не сметнете за необходимо.
— Не смятам.
Лайфхелм седна на стола най-близо до балконската врата. Джоел също щеше да седне, но когато усетеше, че е дошъл моментът, не по-рано.
— На летището взехте извънредни мерки да избегнете срещата с нас — продължи най-младият Хитлеров фелдмаршал.
— Следяха ме още от Копенхаген.
— Много сте наблюдателен. Разбирате, че не с лоши намерения.
— Нищо не разбирах. Просто не ми хареса. Не знаех какво въздействие ще окаже случилото се в Париж на пристигането ми в Бон, как щяхте да го изтълкувате.
— Въздействие ли? — риторично попита Лайфхелм. — Случилото се в Париж означаваше, че някакъв адвокат, представящ се под измислено име, е наговорил куп тревожни неща на един изтъкнат държавник. Този адвокат, нарекъл се Саймън, заявил, че тръгва за Бон да се срещне с мен. По пътя си е бил провокиран, в което съм убеден, и убива човек, което ни говори нещо — че е безскрупулен и много способен. Но това е всичко, което знаем, а бихме искали да научим повече. Къде отива, с кого се среща. На наше място бихте ли постъпил другояче?