Полуотворените ѝ устни приковаха вниманието му. Той нежно постави ръка върху тила ѝ и я целуна, тя погали бузата му и с удоволствие усети наболата му брада. Внезапно Кристофър се отдръпна и дъхът му се отрони на пресекулки.
— Добре ли си? — обезпокои се Сара.
— Да, да… само че толкова съм капнал, че не ми стига въздух дори да те целуна…
Сара избухна в смях. Кристофър смутено се изправи, на свой ред се разсмя, а после седна на земята.
— Все ми е едно… Задникът ми ще се превърне в Мистър Фрийз2, но наистина не мога повече…
Сара се примири и седна до него. Не си спомняше да се е смяла така и да е постигала подобно разбирателство с мъжа, с когото бе споделяла живота си повече от десет години. А с него все пак имаха планове да бъдат истинско семейство. Бяха купили един стар апартамент и опитаха какво ли не, за да имат дете. Като се замислеше, си даваше сметка, че редом с него винаги се бе контролирала и прикриваше истинската си същност. Сякаш се опитваше да се впише в образа, който той си бе изградил за нея, или поне да се придържа към представата на другите. С Кристофър се наслаждаваше на несъмнено просто чувство, което придаваше на живота ѝ смисъл: да се чувства свободна и да я обичат такава, каквато е.
Изгледа го развеселена.
— Внимавай, защото ако припаднеш от студ, няма да ти направя дишане уста в уста.
— Хората, които бачкат с теб, знаят ли, че умееш да се шегуваш? Интересно ми е да видя как биха реагирали.
Сара смутено се усмихна и наведе глава.
— Всяко нещо с времето си…
— Да. Знам, права си. С теб съм толкова щастлив, че понякога ми се иска всички да разберат каква невероятна жена си. Дори хората извън службата ти.
Сара развърза опашката си и върху раменете ѝ се разстла червеникава златиста завеса. Облегна глава върху рамото на Кристофър.
— Единственото, което има значение за мен, сте ти и Симон, семейството ми, а също и жертвите, чиито убийци съм длъжна да открия. Какво мислят другите — няма никакво значение.
Кристофър кимна и се вгледа в следите от обгорена кожа покрай дясното ѝ око и в първите бръчици по челото ѝ, показващи колко сериозно се бе отнасяла тя към всяко разследване.
— Като стана дума за жертви, не знам дали сънувах, или ти наистина потърси пистолета си, за да стреляш по мен преди малко?
Сара пропъди вълната от изпълнени с безпокойство мисли, които внезапно закипяха в ума ѝ, и отвърна:
— Не, не си сънувал. Ако имах оръжие, щях да стрелям по теб. Тук и тук. — Тя посочи сърцето и устните му, а после сложи ръка на тила му: — А също и тук…
Кристофър усещаше тръпка на удоволствие всеки път, когато Сара го докоснеше.
— Добре, мисля, че вече си поех дъх.
Сара недоверчиво повдигна рамене и го изгледа подозрително.
— Ами давай! Покажи, че е така, и ще ти кажа дали си жив.
Кристофър доближи устни до устните на Сара, но внезапно се обърна.
— Какво има пак? — прошепна тя.
— Наблюдават ни.
Сара се вкамени. Много повече, отколкото Кристофър би желал.
— Почакай, не се тревожи. Точно зад нас. Обърни се лекичко.
На десетина метра от тях, насред пътеката, стоеше еленче. Муцунката му сякаш ги сочеше, а ушите му бяха щръкнали като радари. Наблюдаваше ги проницателно и неспокойно.
— Мисля, че ревнува — прошепна Кристофър. — Как е „еленче“ на шведски?
— Rådyr…
— Хубаво. Съжалявам, скъпи ми rådyr, но Сара не обича прекомерно окосмените мъже. Върни се епилиран, само че не ти гарантирам успех. А с нея трудно ще се възстановиш от разочарованието…
Еленчето ги погледа известно време, демонстративно гризна снопче трева, после тръгна по пътя си и скоро се изгуби зад дърветата.
— Сигурен ли си, че ако знаеш думата за елен, ще си намериш работа в някой норвежки вестник? — попита го престорено сериозно Сара.
— Е, добре, вече мога да го обявя официално… Намерих си работа!
— Какво? Наеха ли те? Защо не ми каза?!
— Получих съобщение по телефона малко преди да побегнеш като гепард.
— Ама това е страхотно! Къде ще бачкаш?
— В седмичника „Моргенбладет“.
— Чудесно. Господинът отива при интелектуалците… при хората, които имат достатъчно време да размишляват. Толкова съм доволна!
Сара прегърна Кристофър и го притисна към себе си. Беше щастлива, че той се интегрираше в страната ѝ.
— Но какво ще правиш? Та ти не говориш норвежки!
— Казах им, че общественият модел в Норвегия е доста различен от нашия и им предложих да направим сравнение между Франция и Норвегия — училищата, храната, политиката, отношенията между мъжете и жените…
2
Герой от комикси и анимационни филми — злодей, който може да живее само при температура под нула градуса. — Бел.прев.