— Какво е тежка кола?
— Немаркирана служебна кола с двама полицаи, обучени в специални оръжия и тактика. И съответно въоръжени.
— Охо…
— Виж — каза Кевин, — ако този човек се хване на въдицата, той може да се опита да направи нещо непредсказуемо — като например да се отърве от Оливър. Дори и да реши да остави Оливър жив, ти знаеш, че ние няма да можем да се намесим до последната минута. Просто се надявам, че този глупак Оливър ще ни съдейства.
— Възнамеряваш ли да го следиш?
— Разбира се. Поставил съм цивилно ченге в неговата кантора, а имам и графика му за днес и за петък от неговата секретарка. Той ще си бъде в офиса днес до пет и половина часа. След това отива на някакъв коктейл-прием на новия федерален съдия в аквариума „Шед“. Утре е на преговори в център „Далий“ в десет часа, а след това е на делови обяд в яхтклуба. През останалата част от следобеда има някаква среща с избирателния комитет на ищците в офиса си. Утре вечер има резервация за двама в „Джийн и Джорджети“, Северен Франклин.
— Вероятно ще го видя тази вечер — казах аз.
— Къде?
— В аквариума. „Абът и Уиндзър“ организират коктейла. Те ми изпратиха покана. Помниш Бил Уилямс. Това е голямото му изпращане от „А. и У.“
— Добре, наблюдавай Оливър довечера, Рейчъл — каза Кевин. — Но се съмнявам, че ще получи отговор преди края на седмицата. Нашият човек ще планира следващия си ход много внимателно. Все пак аз ще наредя на една от тежките коли да наблюдава аквариума. Те могат да проследят Оливър до вкъщи след партито.
— Ще се обадя на Джо, за да му кажа, че лентата е взета — казах аз.
— Добре. Стискай палци, Рейчъл.
— Значи той взе касетата? — попита Синди, когато затворих.
Казах й какво е станало, а след това набрах телефонния номер в офиса на Джо Оливър.
— В момента мистър Оливър консултира някого отдалече по телефона — отвърна ми секретарката му. — Мога ли да му предам нещо?
— Обажда се Рейчъл Голд. Кажете му, че видеокасетата е взета днес около обяд. Той ще разбере за какво става дума. Ще се върна обратно в офиса си след около час и ако има нужда да говори с мен, нека ми позвъни. — Дадох й телефонния номер.
— Значи полицията поема нещата в свои ръце? — попита Синди.
— Най-накрая — отвърнах аз. — Кевин има цял отбор полицаи за подкрепление.
— Кога смята той, че оня ще предприеме някакъв ход? — попита Синди.
— Не зная. Може би следващата седмица, а може би и по-нататък. — Аз станах. — Трябва да се връщам в офиса си.
Синди бръкна в един плик и издърпа своята черна перука.
— Аз също излизам. Кевин каза, че може, ако нося това. Ще се разходя около авеню „Мичиган“ с едно цивилно ченге.
— Пази се, Синди.
— Ти също.
И двете бяхме нервни, когато се разделихме.
Кевин ми се обади с лошата новина в 4,00 часа следобед.
— Той не се хвана на въдицата.
— Как разбра?
— Преди десет минути Оливър получи съобщение.
— От кого? — попитах аз разстроена.
— Не знаем. То беше в обикновен пощенски плик. Очевидно e било занесено в пощата близо до фирмата на Оливър. Никой не знае кой го е пуснал.
— Какво пише в него?
— Кратко и ясно — каза Кевин. — Ти пази твоята лента, аз ще пазя моята. Никакви сделки. Скоро ще се свържа пак.
— Това ли е всичко?
— Дааа? Май пак се връщаме там, откъдето се почна.
— По дяволите — казах аз. Бях паднала духом.
— Единственото нещо, което си струваше според мен, бе страхотният план, който ти измисли, Рейчъл.
— Какво възнамеряваш да правиш сега? — попитах аз глупаво.
— Не знам. Предполагам няма кой знае какво да направим, преди изнудвачът да предприеме следващия си ход.
— Но това може да отнеме седмици — казах аз, борейки се с разочарованието. — Или дори месеци.
— Знам, но нямаме избор. Негов ред е, а не наш. Ще ти се обадя по-късно.
Седях сама в офиса и се взирах през прозореца, без да помръдна. Юридическото досие по делото все още се нуждаеше от обработка и трябваше да бъде готово за следващия ден. Безуспешно се опитах да работя насила върху него.
Мери се появи малко след пет следобед.
— Не забравяй онзи коктейл в аквариума, Рейчъл.
— Ти тръгваш ли?
— Да — каза Мери. — Ще се срещна с Том в „Гранд Парк“. Ще си направим пикник и ще слушаме концерта.
— Звучи чудесно — казах аз, като се опитвах да придам малко ентусиазъм на гласа си.
— До утре — каза Мери.
Като си тръгна, аз се отпуснах назад в стола си. Джо Оливър щеше да е в аквариума тази вечер. Имаше шанс Харлън Додсън, Кал Пембертън и Кент Чарлс също да дойдат. Но не и Бени. Той беше в Сейнт Луис заради делото си.