Кент се намръщи.
— Тогава не е успял. Аз го надхитрих, като сам изрових ковчега.
— Грешиш — казах аз. — Ти унищожи документите, но не и ковчега. И това, което не знаеше, е, че Греъм беше оставил доказателство в ковчега. Аз проследих това доказателство и стигнах до теб. — Прекъснах отново. — Струва ми се, че Греъм ще се смее последен.
Кент се намръщи, стисна челюсти.
— Този кучи син — изсъска той. Но бързо възстанови равновесие. — Но аз съм с една крачка пред него сега. — Той отново махна с пистолета. — Застани до Оливър веднага, по дяволите!
Погледнах надолу към пистолета в безчувствената ръка на Оливър, докато се приближавах към Кент. Изведнъж се чу звук от падаща вода.
— Наведи се, Рейчъл! — Беше Бени в другия край на помещението. Той беше свалил навития пожарникарски маркуч от стената и беше пуснал водата. Държеше края му с две ръце и насочваше дебела струя вода към нас. — Махни се от нея, говедо! — изкрещя Бени.
Кент Чарлс се завъртя към Бени и стреля. Куршумът отиде високо надясно и рикошира от една тръба.
— По дяволите — изкрещя Бени и изпусна маркуча.
Кент Чарлс тръгна по тясната пътека между аквариумите към Бени. Маркучът скачаше напред-назад по пода, като пръскаше силно вода из стаята. Аз застанах на колене и се опитах да издърпам пистолета от студената ръка на Джо Оливър. Не можех да сваля дебелия му пръст от спусъка. Погледнах към Кент, който беше сега на двадесет фута, с гръб към мен, пълзящ бавно по пътеката към Бени. Вдигнах пистолета с ръката на Джо, насочих го към гърба на Кент с две ръце и силно натиснах пръста на Джо върху спусъка. Откатът на пистолета ме събори на земята. Пистолетът се плъзна по цимента. Претърколих се след него. Когато погледнах нагоре, видях Кент да се влачи към мястото на пода, където лежеше пистолетът му, близо до един аквариум. Дясното му бедро кървеше, ръката му притискаше раната. Седейки, аз се прицелих отново с треперещи ръце, когато Кент се подхлъзна на мокрия под само на няколко фута от пистолета си. Той се протегна към долните перила на аквариума, когато аз най-сетне дръпнах с усилие спусъка. Щрак. Пистолетът беше празен.
Хълцайки, аз се изправих на крака и се затичах към Кент, който се протягаше за пистолета си. Той се обърна към мен, като се държеше за перилата. Метнах празния пистолет по него. Той се наведе и вдигна ръка, за да се предпази. Пистолетът на Оливър се удари в ръката му и цопна в аквариума.
Когато се отдръпнах назад, Бени излезе на пътеката. Приведе рамене и блъсна Кент точно когато той вдигаше пистолета си.
Всичко изглеждаше като на забавен кадър. Силата на удара повали Кент през долните перила на аквариума. Пистолетът отлетя от ръката му и рикошира в задната стена, докато Кент цопна назад във водата, с главата надолу.
Изтичах до аквариума и погледнах надолу в разпенената вода. Едва различих фигурата на Кент Чарлс, потъваща във водата. Бени и аз стояхме и чакахме Кент да изплува. Едва тогава забелязах жълтите знаци за опасност на стената зад аквариума.
Той не изплува. Не и докато пожарникарите не извадиха трупа му от аквариума един час по-късно.
Излезе, че е имало свидетели в галерията отдолу — двама адвокати от „Уинстън и Страун“. Те си пийвали бяло вино пред аквариума с електрически змиорки, когато Кент Чарлс цопнал с главата напред. Според тях дясната ръка на Кент се плъзнала в една от малките пещери, очевидно стряскайки обитателя й. Змиорката захапала китката му здраво. Един от клатещите се крака на Кент ударил друга змиорка, която грабнала своята порция. Трета змиорка се присъединила към авантата и дръпнала другата ръка на Кент в своята пещеричка чак до лакътя. Двамата съдии стояли ужасени, докато Кент Чарлс бавно се давел от другата страна на стъклото с широко отворени очи. Ръцете и краката му били раздърпвани напред-назад в ужасяващата война на разкъсване.
Бени изтича долу да извика полицията. Аз стоях до перилата на аквариума. Кент беше престанал да мърда преди малко. Все още стоеше надолу с главата във водата и змиорките подръпваха тялото му. Можех да видя през водата как тълпа от зяпачи се боричка за място пред стъклото на аквариума. Мислех си за бедния Бил Уилямс и за това как неговото дълго чакано тържество беше провалено от това зловещо разкъсване.
— Страхотна работа, Рейчъл!
Аз се обърнах. Пол стоеше пред мен и се усмихваше насила. Погледнах го.
— Какво, по дяволите, правеше горе?
— Май бях една крачка пред теб. Видях бележките за Джо Оливър, когато бях в апартамента ти. После видях съобщението от Джо във вестника — това за видеокасетата. Свързах нещата и наблюдавах Джо долу. Когато се измъкна насам, аз го последвах. Видях всичко. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че моят приятел Кент…