— Какво стана после?
— Един от детективите ме докара обратно дотук, за да си взема дрехите. Ще трябва поне месец, за да се поправи апартаментът ми. Застрахователната компания ще плати за всичко това. Полицията ще ме настани в хотел „Парк Хаят“ под измислено име. Няколко цивилни ченгета ще дебнат в хотела през следващите дни.
— Звучи добре.
— Ще ти се обадя от стаята веднага щом се настаня.
— Моля те, направи го.
— Рейчъл, не мога да спра да мисля за всичко, което направи за мен.
— Ще ми липсваш като съквартирантка. И на Ози също.
— Чуй, веднага щом се настаня в хотела, ще гледам да се измъкна и да ти помогна по случая „Ханаан“.
— Не си и помисляй за това, Синди. Най-доброто, което и двете можем да направим, е да сътрудничим на ченгетата. Те поемат разследването. Обади ми се довечера.
Веднага щом затворих телефона, на вратата се почука. Бе детектив Кевин Турели.
Носеше плик с храна от ресторантите „Макдоналдс“.
— Донесох обяда — каза той. Кевин Турели бе едър мъж със среден ръст. Имаше кръгло, червендалесто лице и посивяла коса.
— Великолепно. Умирам от глад.
Той седна и започна да вади нещата от плика.
— Сандвич със сирене, пържени картофи… млечно-шоколадов шейк и… ябълков пай.
— Да не се опитваш да ме угоиш, Турели?
Той се подсмихна.
— Няма нищо по-лошо от кльощава жена. Мама мисли, че си само кожа и кости.
Когато вчера се срещнах с него, и двамата се съгласихме, че първата ни стъпка трябва да бъде арестът на Росино — мъжа от метрото.
— Взех заповедта за арест вчера и снощи го хванахме в апартамента му — каза Кевин. — Обвинихме го в убийство и шантаж. Оставих го цяла нощ в дранголника и тази сутрин започнах да го разпитвам.
— И?
Кевин се позасмя.
— Започна да пее. Когато стана ясно, че знае много, му подхвърлих мухата, че признанията ще му донесат имунитет. Бях с полицай, помощник-адвокат и стенограф досега при него, за да дава показания. Той поиска адвокат.
— Какво каза той?
— Призна, че е откраднал видеокасетите от сейфа на Синди Рейнолдс. Бе твърде уклончив за експлозията. Мисля, че ще си признае и за това. Вчера отделът за борба с бомбите и тероризма намери част от часовников механизъм в апартамента на мис Рейнолдс зад фурната. Изглежда, момчетата от отдела вече могат да докажат, че след като часовниковият механизъм е бил поставен, някой е отворил външната врата. Тридесет минути по-късно — бум, бум, бум.
— Кой е наел Росино?
— Кълне се, че не знае. Разказа ми за изработената система за връзка с алтернативни места за среща. Твърди, че никога не се е срещал с човека или хората, които са на върха, и не знае как да се свърже с тях, ако му е необходимо.
— А тези, c които е работил?
— Явно са били четирима. Росино мисли, че отначало е имало шестима, но другите двама са се отказали или починали, или просто са се преместили някъде другаде. Росино не знае със сигурност. Той дори не може да каже имената на останалите трима изпълнители, въпреки че е работил заедно с тях по другите проекти на Ханаан. Такива са били правилата. Без имена:
— Колко е продължило всичко това?
— От 1985 година. Два-три пъти оттогава. Веднъж или два пъти на година. Всеки път си е получавал по четири или пет хиляди долара. В брой. Било е допълнителна работа за него. Както ти казах, той е измамник и лъжец.
— Четиримата как са се свързвали един с друг? — попитах аз.
Кевин махна капачката на шейка си и отпи голяма глътка.
— Росино твърди, че началното място за среща всеки път се мени. Понякога е пощенска кутия. Понякога е сейф на гара „Грейхаунд“. Може да бъде и пощенска кутия в изоставена жилищна сграда. Всеки път Росино е бил куриер, а следващото място за среща се е определяло в плика, който е носил. В него е имало инструкция за работата и идентификационен номер на онзи от хората на Ханаан, натоварен да я свърши. Понякога работата е била да се залепи плик с пари на дъното на един скрин в запуснат склад. Не те лъжа, Рейчъл, такава е била една от задачите на Росино. Тогава друг от изпълнителите на Ханаан е бил куриер и е предал пакета. Инструкциите били да се предаде пликът на Ханаан 6. Затова куриерът е дал съобщение във вестник „Трибюн“, нареждайки му да се срещнат в дадено време и час, обикновено след полунощ. Такова е било другото правило на Ханаан: Да се свързва с останалите чрез вестникарски съобщения и да се предават пакетите в метрото.
— Защо чрез лични обяви?