— Може би главният шеф е могъл по този начин да ги контролира. Този мъж се среща с Ханаан 6 — който е Росино — в метрото и му предава пакета. После куриерът се връща в началната точка, за да си прибере парите. Росино взема пакета, който съдържа инструкцията за работа, плика, който трябва да залепи в скрина, и специално за този случай — ключа за пощенска кутия близо до къщата. Две седмици по-късно, след като Росино приключва работата си, парите го чакат в пощенската кутия. По-нататък той е задължен поне веднъж седмично да проверява пощенската си кутия. Прави го, докато получи друг плик. Това отнема понякога месеци. Когато стане, изпълнява ролята на куриер за другите изпълнители на Ханаан и им предава пакета на някоя станция от метрото. — Кевин спря за момент, за да си допие шейка. — Хитро, нали?
— Какво са извършили за Ханаан?
— Росино се кълне, че не си спомня повечето от задачите. Но някои са били ужасни. Миналата година е трябвало да ограби един адвокат. Да го набие и да го ограби. Спомня си за още един случай от края на 1986 година. Трябвало е да проникне в един от юридическите офиси на „Бентли и Сингър“, да изнесе цяло чекмедже с документи и да постави два лъжливи информационни файла в кореспонденцията на фирмата.
— Боже Господи, казваш, че това е било нарочно?
— Защо? — попита Кевин.
— Не си ли спомняш този голям скандал? Съдията Хенли нареди на „Бентли и Сингър“ да представят няколко експертни доклада по средата на процеса. Оказа се, че документите са били унищожени.
Кевин извика:
— О, да. Сега си спомням. Не изправиха ли Бил Бентли пред дисциплинарната комисия на Илинойския върховен съд?
— Отнеха му разрешителното за шест месеца — отвърнах аз. И двамата замълчахме за момент. — Знае ли Росино къде ще е следващата среща? — попитах аз.
Кевин кимна.
— Не би трябвало да го знае, но е надзърнал в плика. Ще бъде в отделение на гара „Юниън“. Наблюдаваме го.
Помислих върху това, което ми каза.
— Може да отнеме месеци — казах аз. — Който ръководи играта, не я провежда повече от три-четири пъти годишно.
— Ами положението на Джо Оливър? — попита Кевин. — Дали няма отново да се обърнат към него?
— Може би. Но нашият изнудвач може да реши да поизмъчи малко Оливър. Можеш ли да си представиш ужаса на Оливър, ако получи тази видеокасета и бележката?
— Като че ли ти е жал за него?
— Бедният човек — промърморих аз. — Какво ще правим сега?
— Целта ни е водачът. Не трябва да го изплашим, иначе той ще се скрие и повече няма да чуем нищо за него. Ще запазим колкото се може по-дълго в тайна арестуването на Росино. Но не можем вечно. Росино има много приятели. Те ще вдигнат врява до небесата дори ако му предложим имунитет.
Мис Рейнолдс е записана в хотел „Парк Хаят“ под измислено име и около нея има денонощна охрана. Но това също не би могло да продължи вечно. През следващите няколко дни трябва да направим нещо, Рейчъл, или ще изпуснем голямата риба.
Проверих часовника си.
— Трябва да се видя с Измаел Ричардсън и да разбера докъде е стигнало неговото разследване. Ще ти се обадя по-късно, Кевин.
— Окей. Но внимавай, Рейчъл. Неприятен случай е. Не може със сигурност да кажеш кой ти е приятел.
— Ще внимавам.
Докато пътувах към фирмата, се молех разследването на Измаел Ричардсън да е разкрило кой е изнудвачът. Нямаше да се успокоя, докато това не свършеше.
Глава 37
— Полицията не знае кой е — казах аз на Измаел Ричард сън. Току-що бях му предала каквото научих от Кевин Турели. Седяхме един срещу друг на масата в едно малко сепаре до главния ресторант на дневния клуб.
— Какво откри Ърл Уудс? — заинтересувах се аз.
Ричардсън бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист хартия.
— Бележките му показват, че има връзка между това, което всеки от адвокатите е правил, и една от онези вестникарски статии. Кога онова семейство е намерило парите в скрина?
— Около 12 септември — отвърнах аз. Вече бях научила датите на статиите наизуст.
— Мистър Голдберг е проучвал през август 1985 година правата на намерилите съкровище.
— Охо! — учудих се аз. Откриването на съкровище бе стар термин, който обикновено се използваше, когато някой друг, а не собственикът намереше заровени ценности. Сега този термин означаваше злато, сребро или пари, намерени на скрито място. За да се квалифицират като намерено съкровище, парите трябваше да са скрити от толкова време, та вероятността истинският им собственик да е починал да е достатъчно очевидна. Например в случая с парите, намерени залепени към дъното на чекмеджето на скрина.
— Какво беше заключението на доклада? — попитах аз.