Кевин поклати глава.
— Ами — каза той. — Той ще е подозрителен, ако знае, че си жива. Докато мисли, че си мъртва, ще счита, че касетата е автентична. Дори няма да се чуди откъде я има Джо. И преди съм се срещал с изнудвани. Смятат, че и другите хора имат такива наклонности. А нашият човек явно знае, че Джо Оливър е дялан камък. Вероятно той е осведомен, че Джо Оливър я е купил от теб или я е измъкнал от скривалището, докато е бил по-рано в апартамента ти. Може пък да реши, че по погрешка си дала на Джо тази касета. Повярвай ми, ако не грешим по отношение на нашия човек, той ще се нахвърли върху касетата, без да се интересува как Оливър се е сдобил с нея.
— Вероятно си прав — съгласи се Синди.
Кевин поклати глава.
— Почакайте за момент. Щом направим касетата на мистър Ричардсън и Синди, как ще се свържем с нашия човек?
Не можех да измисля.
— Аз знам — възкликна Синди. — Имаме четири заподозрени. На всеки от тях ще изпратим по една касета с кратко съпроводително писмо, че истинската е у нас.
Премислих тази идея.
— Няма да стане — отвърнах аз. — Откъде Джо ще знае на кого и на какъв адрес да изпраща бележките? Откъде ще знае кои са заподозрените? Ако изпрати бележката точно на нашия човек, това ще го подплаши. Ако не го улучи, другият може да покаже на нашия човек писмото и бележката, която са му изпратили. „Погледни тази странна бележка, която получих“ — ще каже вероятно получателят на нашия човек, който веднага ще разбере, че това е клопка.
Синди се излегна назад в леглото си и скръсти ръце под главата си.
— По дяволите — каза тя.
Кевин се облегна на стола си и се загледа в тавана.
— Разбира се! — извиках аз. — Вестникарската колона за лични съобщения. Той ще даде обява във вестниците. Лична бележка за изнудванч, който и да е.
Синди седна на леглото.
— Харесва ми.
— Мислиш ли, че нашият човек следи колонките с лични съобщения? — попита Кевин.
— Ако имаме шанс, трябва да я чете — отговорих аз. — Преди всичко това е начинът, по който изпълнителите на „Ханаан“ се свързват един с друг. Вероятно той проверява тези колонки, за да се увери, че подчинените му сами не са започнали бизнес.
Най-накрая Кевин се усмихна.
— Харесва ми — каза той.
— И на мен също — твърдеше Синди. — Хайде да напишем писмо на този негодник.
Телефонът започна да звъни. Кевин го вдигна.
— Здравейте. Добре, пуснете го да се качи. — Той затвори телефона и се обърна към нас: — Измаел Ричардсън се качва при нас.
Кевин изчака в хола, докато обяснявах на Измаел Ричардсън нашия план.
Той не каза нито „да“, нито „не“.
— Как предлагаш да му подхвърлим в ръцете тази касета?
— Все още не знам — отговорих аз. — Трябва да измислим място за среща и да дадем координатите му във вестникарската обява.
Измаел се обърна към Синди:
— Какво мислите за това, млада госпожице?
— Този мъж се опита да ме убие, мистър Ричардсън — каза Синди. — Уби двама души в моя апартамент. Насилствено влезе в апартамента на Рейчъл и едва не уби кучето й. Сега се опитва да унищожи Джо Оливър, а после ще ме унищожи и мен на процеса. Ще разруши бъдещето ми. Мисля, че планът на Рейчъл може да проработи. Готова съм да опита ме, сър.
Измаел кимна бавно.
— Не знам какво друго бихме могли да направим — казах аз. — Никога няма да се виждате на екрана. Само Синди ще говори. Тя ще спомене само вашето име.
Измаел потърка брадичката си. Синди и аз чакахме мълчаливо. Най-накрая той стана прав и се приближи до телефона. Набра някакъв номер.
— Джун — каза той. — Ще бъда в 555–2020 до десет вечерта. Това е стая 847. — Все още на телефона, той се обърна към мен и въздъхна: — Все едно, че за малко съм се оженил.
Глава 39
Кевин беше уредил полицията да достави видеооборудване в хотела и бе изпратил една полицайка да подбере секси-облекло за Синди. Тя се бе върнала преди петнадесет минути с кутия от „Маршал Фийлд“. Синди инсталира видеокамерата в единия край на леглото и сега беше в банята. Измаел седеше на дивана и си играеше с копчето на маншета си. Кевин Турели чакаше в хола. Както се бяхме разбрали, аз щях да бъда свидетел на процедурата и да снимам с камерата. Нямаше да има никой друг в стаята освен Измаел и Синди.
Вратата на банята се отвори. Синди стоеше на прага с боси крака. Носеше полупрозрачно червено, изрязано високо над бедрата боди, с черен жартиер на лявото бедро.
— Е — каза тя, като се завъртя бавно. Отзад бодито бе изрязано дори още повече, откривайки изцяло задника й. Отпред зърната на гърдите и пъпът й се виждаха през тънката материя. Тя погледна надолу и каза:
— Можех да използувам още по-секси дрехи. — Няколко руси къдрави косъмчета стърчаха от двете страни на долното V на бодито.