— Изглеждаш супер — казах.
Синди се протегна обратно към банята, взе една огромна кърпа и я уви около тялото си като саронг.
Измаел се изкашля.
— Готово ли е всичко? — попита той.
— Така мисля — казах аз и се обърнах към Синди: — Това ли е бутонът за включване?
Тя кимна.
— Провери дали съм в кадър, преди да го натиснеш.
— Какъв е сценарият? — попита Измаел, все още седнал на дивана, като се опитваше да изглежда спокоен.
— Отначало Синди ще е сама на леглото — казах аз, гледайки камерата. — Ще говори с лице към обектива за това колко е самотна, след това ще спомене твоето първо име и ще те помоли да дойдеш при нея. В този момент аз ще спра камерата.
Измаел се намръщи.
— Нали искаме да сме сигурни, че правилно залагаме стръвта?
Той, изглежда, се посъвзе.
— Линдън Джонсън веднъж ми бе казал, че най-добрият начин да унищожиш някого, е да го хванеш в леглото с друг мъж или с животно. Май ще трябва да зачертая животните. Все пак аз съм член на управителния съвет на зоологическата градина. — Той се усмихна. — Ако искаме обаче да сме сигурни, че стръвта ще бъде захапана, би трябвало да сложим още един мъж на леглото до мис Рейнолдс.
Десет минути по-късно бяхме готови да снимаме. Синди седна в средата на леглото, китките й бяха оковани в белезници отпред, една от тънките връзки на бодито, паднала от лявото рамо, откриваше лявата й гърда. Тя държеше втори чифт отворени белезници в лявата си ръка. До нея на леглото седеше полицаят от Чикаго Томас О’Брайън — едър, с лунички по лицето млад мъж, който беше поставен като охрана в съседната хотелска стая. Той беше облечен в пълна униформа и се опитваше да изглежда спокоен.
— Готови ли сте? — попитах нервно, взирайки се във визьора. Синди беше в средата на кадъра; офицерът О’Брайън — от лявата й страна. Никога не бях очаквала, че ще дебютирам като режисьор на порнофилми.
Синди кимна, гледайки надолу.
— Камера — казах аз, като натиснах бутона за включване.
Синди погледна бавно нагоре с широко отворени очи. После облиза с език устните си.
— Измаел — каза тя с дрезгав глас, — офицер О’Брайън казва, че съм била много непослушна. Той казва, че трябва да бъда наказана, защото съм толкова лошо момиче. — Тя вдигна високо окованите си китки, под които се клатушкаше вторият чифт. — Офицер О’Брайън казва, че палавите момичета трябва да бъдат пляскани. — Тя затвори очи и после бавно отново ги отвори. — Ела насам, Измаел. Напляскай ме.
— Дотук — казах аз, като изключих камерата. — Перфектно.
— Ето. — Синди подаде ръцете си в белезници към О’Брайън. — Свалете ги от мен.
Офицерът извади ключа от колана си и отвори белезниците. Синди стана от леглото и бързо отиде в банята. Тя тръшна вратата след себе си.
— Това е — казах аз на О’Брайън.
— Удоволствието беше мое, лейди — усмихна се той широко.
— Ако продумате за това и една дума на някого, мистър О’Брайън — каза Измаел, — аз лично ще се погрижа да ви преместят в нощната смяна на летище „О’Хеър“.
Очите на О’Брайън се отвориха широко.
— Разбирате ли ме? — попита Измаел.
— Да, сър. — О’Брайън излезе.
Кевин промуши глава в стаята.
— Добре ли мина?
— Идеално — отвърнах аз.
— Къде е Синди?
— Преоблича се — казах аз. — Остави ни за няколко минути сами, Кевин. Става ли?
— Разбира се. Ще чакам отвън.
Измаел и аз прегледахме два пъти видеозаписа на малкия екран във визьора на камерата. Изглеждаше добре.
Измаел ме наблюдаваше, докато се опитвах да демонтирам видеооборудването. Не можех да откача камерата от триножника.
— Рейчъл — каза той и хвърли поглед към затворената врата на банята, — може би трябва да говоря с нея.
— Не. Аз трябва да говоря — отвърнах. — Би ли изчакал навън?
Точно тогава вратата на банята се отвори. Синди беше отново облечена в своите сини дънки и памучна розова фанелка. Лицето й бе опънато. Тя пое дълбоко въздух.
— Да вървим, приятели. Имаме работа да вършим.
Но в десет и половина вечерта ние все още бяхме доникъде. Измаел бе излязъл преди час, за да се срещне насаме с Джо Оливър и да му обясни какво сме намислили. Синди, Кевин и аз току-що бяхме завършили вечерята, донесена ни в стаята, и седяхме около масата.
— Трябва да има начин — каза Синди, като боцна вилицата в една декоративна половинка портокал, която приличаше на изрязана с назъбена ножица.
Проблемът беше как да предадем изкусителния запис на мистериозния мъж. Трябваше да изберем такова място за предаването, та да му позволим да вземе касетата, без да се страхува, че може да бъде видян. Тривиалните начини не бяха добри. Пощенска кутия или сейф за багаж на гарата — щяха да го видят и да бъде прекалено подозрителен. Трябваше да е място, където да е сигурен, че не може да бъде забелязан от цивилно ченге.