— Няма проблем — отвърна Кевин. — Аз ще се оправя с тази част. Можем да държим всички чистачи извън мястото с часове.
— Нека напишем сега обявата за вестниците — каза Измаел.
— Вече е направено — отвърнах аз. Показах съобщението, върху което бях работила предишната вечер, когато ми дойде идеята. — Сега трябва да подготвим съобщение от Джо Оливър за мистериозния мъж. Можем да го напечатаме в канцеларията на Оливър и да го пъхнем в калъфа заедно с касетата.
— Джо Оливър трябва да настоява размяната да бъде извършена лице в лице — каза Кевин, — така че да пипнем мъжа, когато това стане.
— Кога може да излезе обявата? — попитах аз.
Измаел погледна часовника си.
— Имаме около четири часа, преди да завъртят следобедните издания — каза той. — Познавам издателите. Аз ще се заема с това. Съобщението ще излезе днес следобед и във всички сутрешни издания утре. Обявете предаването на филма за утре следобед.
Джо Оливър дойде в моя офис в два часа следобед, за да подпише бележката, която щяхме да предадем с касетата. Мери я беше напечатала на бланка от неговата канцелария, която Оливър изпрати по куриер тази сутрин. На обяд Измаел бе одобрил текста.
— Здравей, Джо — му казах аз, като влезе в офиса ми. Той носеше очила с черни рамки, син блейзер и сиви памучни панталони.
Джо Оливър кимна рязко.
— Къде е бележката? — попита той.
Подадох му я. Беше напечатана изцяло с главни букви, а отдолу бе оставено място за подписа му:
„Ако ви харесва тази сцена, можете да изтъргувате целия филм с главен герой Измаел Ричардсън. Вашата касета с мен срещу моята с Ричардсън. Вие казвате къде и кога, но при едно условие: ще се срещнем лице в лице. Когато науча вашата самоличност, ние ще имаме еднакви възможности да се унищожим един друг. Разбирате какво искам да кажа, нали? Ако не ви разпозная, сделката се проваля.“
Оливър я прочете два пъти без коментар и след това, като извади своята автоматична писалка, подписа с диагонална драскотина отдолу на страницата. После ме погледна.
— Измаел каза, че вие сте попаднали на лентата с мен — промълви той носово с монотонен глас.
Аз кимнах.
— Гледахте ли я?
— Да.
Той си свали очилата и ги пъхна във вътрешния джоб на блейзера. Имаше торбички от изтощение под очите си.
— Искам да се срещна с него лице в лице — промълви бавно той. — Не желая да стане като операция на полицаите от „Кийстоун“. Нали разбирате?
— Дори и да лапне въдицата — казах аз, — той все още ще се безпокои, че това може да е капан. Ще се опита да уреди срещата на уединено място, за което ще е сигурен, че наоколо няма полиция. Не се притеснявай, полицаите няма да се виждат, но ще бъдат там, за да те пазят.
— Полицията може да дойде по-късно — каза Оливър. — Но аз трябва да се срещна с него лице в лице, сам.
— Джо, смятаме, че той ще се опита да те убие. Не можеш да се справиш сам.
Оливър ме изгледа с безизразно лице. Виждала съм го да прави това с противников свидетел при кръстосан разпит на някой процес.
В съда номерът минаваше, но не и тук. Ефектът от ужасния поглед на Джо Оливър се изгуби заради някой, който го бе виждал на видеокасета, гол и вързан за четирите края на леглото с розови дамски шалчета.
— Допускам, че той ще се опита да ме убие — каза той с нарочно монотонен глас и пое дълбоко въздух през носа. — Затова искам да се срещна с него сам.
— Не си единствената жертва, Джо. Той се опита да убие Синди Рейнолдс. И всъщност уби двама души с експлозията в дома й. Опасен човек е.
Оливър стоеше с каменно лице. Въздъхнах и казах:
— Ти не искаш да ни сътрудничиш. Добре. Можем да изоставим цялата операция, но после той ще даде лентата на твоето семейство, на приятелите ти. Това ли искаш? Ти не си единственият, който е наранен. Аз също съм жертва и няма да ти позволя да развалиш всичко. Разбра ли ме? Проклет да си, Джо. Или се довери на полицията, или се махай оттук и забрави за цялата работа!
Джо се усмихна в отговор на моя гняв. После се изправи.
— Обадете ми се, когато вземе видеокасетата. Аз ще ви известя, щом той се свърже е мен. Не се притеснявайте, млада госпожо.
Веднага щом Оливър си тръгна, се обадих на Кевин:
— Кевин, трябва да внимаваш с Оливър. Може да изпрати някой убиец след теб. Вероятно ще трябва да го следиш отблизо.
Останалата част от следобеда прекарах, опитвайки се да прегледам бележките по разследването на случая „Ханаан“. Исках да довърша тази история, за да съм сигурна, че всичко е записано — ей така, за всеки случай.
Не можех да се концентрирам. Предишната вечер снимах порноклип, а днес по пладне бях уредила среща между Джо Оливър и изнудвача. Определено не се бях готвила за това в юридическия факултет.