Шизука отиде до кухнята да поиска да им донесат малко храна, като пътьом с явно безсърдечие се присъедини към шегите на пазачите. Когато се върна, маската падна. Лицето й се сгърчи от мъка.
— Господарке — рече тя с ведър глас, който скриваше истинските й чувства. — Трябва да среша косите ви. Ужасно са разрошени. И трябва да се преоблечете.
Тя помогна на Каеде да се съблече и повика прислужниците да отнесат тежките сватбени одежди.
— Ще си сложа нощната роба — каза Каеде. — Днес няма да се виждам с никого повече.
Облечена в леката памучна дреха, тя седна на пода до отворения прозорец. Навън ръмеше и се беше поразхладило. Навсякъде в градината се ронеха тежки капки влага, сякаш и тя бе потънала в дълбок траур.
Шизука коленичи до нея, подхвана тежките й коси и прокара пръсти през тях. Доближи устни до ухото на Каеде и прошепна:
— Изпратих съобщение до жилището на Муто в града. Току-що получих вест от тях. Такео е скрит там, както предполагах. Ще му позволят да прибере тялото на владетеля Отори.
— Владетелят Отори е мъртъв?
— Не, не още — гласът на Шизука заглъхна. Тя трепереше от вълнение. — Такова безчинство! — прошепна. — И унижение! Той не може да бъде оставен там. Такео трябва да дойде за него.
Каеде каза:
— Значи и той ще умре днес…
— Моят пратеник ще се опита да се свърже и с Араи — прошепна Шизука. — Но не знам дали Араи ще успее да пристигне навреме, за да ни помогне.
— Не вярвам, че някой би дръзнал да се опълчи срещу Тохан — каза Каеде. — Владетелят Ийда е непобедим. Безмерната му жестокост му дава сила — тя се взря през прозореца в падащия дъжд, в сивата мъгла, която забулваше планината. Със скръбен грак над тях прелетя низ диви гъски. Някъде далеч отвъд стените прозвуча горестен зов на елен. Каеде докосна главата си. Косите й бяха мокри от сълзите на Шизука. — Кога ще дойде Такео?
— Ако дойде, ще бъде късно вечерта — последва продължително мълчание и после Шизука добави: — Това е безнадеждно начинание.
Каеде не отговори. „Ще го чакам“, обеща си мислено тя. „Ще го видя още веднъж.“
Почувства хладната дръжка на ножа под робата си. Шизука забеляза движението, придърпа я към себе си и я прегърна.
— Не се страхувайте. Каквото и да сторите, аз ще бъда до вас. Ще ви последвам и в отвъдното.
Двете останаха в прегръдките си дълго време. Изтощена от емоции, Каеде изпадна в онова състояние на объркване, което съпътства мъката. Почувства се така, сякаш сънува и е влязла в друг свят, в който лежи в обятията на Такео и не изпитва никакъв страх. „Само той може да ме спаси“, помисли си тя. „Само той може да ме върне към живота.“
По-късно каза на Шизука, че иска да се изкъпе, и я помоли да й оскубе веждите и да й изтърка нозете. Хапна малко и седна в привидно спокойно мълчание, медитирайки над онова, на което бе обучена като дете.
Прислужниците дойдоха да приготвят постелите за през нощта. Готова да си легне, Каеде бе скрила ножа под дюшека. Часът на плъха11 вече преваляше и къщата бе потънала в тишина, нарушавана единствено от далечен смях на пазачи, когато двете чуха стъпки, от които славеевият под запя. Последва хлопане на вратата. Шизука отиде до нея и тутакси падна на колене. Каеде чу гласа на владетеля Абе.
„Дошъл е да арестува Шизука“, помисли си тя ужасена.
Шизука каза:
— Много е късно, господарю. Госпожица Ширакава е изтощена…
Но гласът на Абе бе настоятелен. Стъпките му се отдалечиха. Шизука се обърна към Каеде и едва успя да прошепне:
— Владетелят Ийда желае да ви посети — в този момент подът запя повторно.
Ийда пристъпи в стаята, следван от Абе и от едноръкия, чието име, както бе разбрала Каеде, бе Андо.
Тя хвърли поглед към лицата им, зачервени от виното и излъчващи триумф от постигнатото отмъщение. Падна на земята с опряно в рогозката чело и биещо до пръсване сърце.
Ийда се настани на пода с кръстосани крака.
— Седни, госпожице Ширакава.
Тя вдигна глава с неохота и го погледна. Бе облечен в нощните си одежди, но мечът му бе втъкнат в пояса. Двамата мъже, коленичили зад него, също бяха въоръжени. Сега и те седнаха, оглеждайки я с оскърбително любопитство.