— Какви са вестите за мама? — попита тя с тревога.
— Ще ми се да бяха по-добри. Опасявам се, че дъждовният сезон ще влоши още повече здравето й. Но този брак повдигна духа й. Отори са велика фамилия, а владетелят Шигеру, изглежда, е свестен човек. Ползва се с добро име. Харесван и уважаван. На какво повече бихме могли да се надяваме за теб?
— Тогава и аз съм щастлива от този избор — излъга тя, за да му угоди.
Той се взря навън към цъфналите вишневи дръвчета, всяко от тях сякаш обаяно от собствената си красота.
— Каеде, въпросът с мъртвия пазач…
— Не беше по моя вина — отвърна тя припряно. — Капитан Араи постъпи така, за да ме защити. Грешката си беше на убития.
Баща й въздъхна.
— Говорят, че си опасна за мъжете… че владетелят Отори трябва да се пази. Нищо не бива да попречи на тази сватба. Разбираш ли ме, Каеде? Ако отново бъде осуетена… и вината за това ти бъде вменена… всички ние ще бъдем все едно мъртви — Каеде се поклони с натежало сърце. Чувстваше баща си като чужд. — През всичките тези години — продължи той — ти носиш бремето на сигурността на нашата фамилия. Майка ти и сестрите ти тъгуват за теб. Аз самият бих постъпил другояче, ако имах възможност за избор. Може би ако бях взел участие в битката при Яегахара, ако не бях чакал да видя кой ще бъде победител, а се бях присъединил към Ийда от самото начало… но всичко вече е минало и не може да се върне. По свой начин владетелят Ногучи спази своята част от уговорката. Ти си жива, сега ще сключиш добър брак. Знам, че няма да ни предадеш точно сега.
— Да, татко — каза тя и в този момент лек ветрец премина през градината и розовите и белите цветчета се посипаха като снежинки по земята.
На следващия ден баща й си замина. Каеде го проследи с поглед как пое навън, яхнал коня си. Съпровождаха го неговите васали. Тези хора бяха със семейството й още отпреди раждането й, някои от тях дори си спомняше по име — най-близкия приятел на баща й Соджи, младия Амано, който бе само няколко години по-голям от нея. След като преминаха през портата на замъка, мачкайки с копитата на конете си вишневите цветчета, застлали ниските каменни стъпала, тя хукна към външния двор, за да гледа как се отдалечават покрай брега на реката. Накрая прахът се слегна, градските кучета се усмириха и те изчезнаха от погледа й.
Следващия път, когато видеше баща си, щеше да бъде омъжена и вече в качеството си на съпруга щеше да се завърне официално в дома на своите родители.
Каеде се прибра в къщата, опитвайки се с отчаяни гримаси да сдържи сълзите си. Долови непознат глас, което ни най-малко не подобри настроението й. Някой бъбреше с Джунко. Правеше го по начин, който тя ненавиждаше — с глас на малко момиченце, който от време на време преминаваше в звънък кикот. Даже си представи притежателката му — дребничка, с кръгли като на кукла бузки, със ситна като на птичка походка и с глава, която непрестанно кима и се кланя.
Когато влезе припряно в стаята, Джунко и непознатото момиче се трудеха върху одеждите й, за последно подшиваха, подгъваха и набираха. Семейство Ногучи не си губеха времето, за да се отърват от нея колкото се може по-бързо. Бамбуковите кошници и кутии от пауловния4 бяха вече подредени, готови да поберат вещите й. При вида им Каеде се разстрои още повече.
— Какво прави тази тук? — попита тя раздразнено.
Момичето се сви и се приведе досами пода, преигравайки точно както Каеде бе очаквала.
— Това е Шизука — отвърна Джунко. — Тя ще пътува с господарката Каеде до Инуяма.
— Не я искам — отсече Каеде. — Искам ти да дойдеш с мене.
— Не ми е възможно да тръгна. Господарката Ногучи никога не би го позволила.
— Тогава й кажи да прати някой друг.
Все още със сведено към пода лице, Шизука издаде звук, подобен на ридание. Сигурна, че е преструвка, Каеде изобщо не се трогна.
— Вие сте разстроена, господарке. Вестта за брака, заминаването на баща ви… — Джунко се опитваше да я успокои. — Тя е добро момиче, много хубаво и много умно. Вдигни глава, Шизука, нека господарката те види.
Момичето се подчини, но без да отправя поглед към Каеде. От сведените й очи се стичаха сълзи. Тя подсмръкна един-два пъти.
— Моля ви, господарке, не ме отпращайте. Ще сторя всичко за вас. Кълна се, никой няма да се грижи по-добре за вас от мен. Ще ви нося в дъжда, ще ви оставям да си топлите краката в мен, когато е студено — сълзите й, изглежда, бяха пресъхнали и тя се усмихваше отново. — Ти не ме предупреди колко красива е господарката Ширакава — обърна се тя към Джунко. — Нищо чудно, че заради нея мъже се погубват!
4
Вид дърво с китайски произход, разпространено предимно в Източна Азия, високо ценено заради меката и леснообработваема дървесина. — Бел.прев.