Едва доловим звук откъм прохода ми спести отговора.
— Някой идва към вратата.
И двамата млъкнахме.
След малко прислужниците внесоха в стаята подноси с вечерята. Щом си тръгнаха, започнахме да ядем. Храната беш6 е оскъдна заради дъжда — малко маринована риба, ориз, дяволски език и туршия от краставички, — но не мисля, че някой от нас усети вкуса й.
— Може би се питаш на какво се дължи омразата ми към Ийда — подхвана отново Шигеру. — Аз лично никога не съм го харесвал заради жестокостта и двуличието му. След Яегахара и смъртта на баща ми, когато чичовците ми оглавиха клана, много хора смятаха, че е трябвало да си отнема живота. Според тях това е бил единственият достоен изход за мен… А за тях — удобно разрешение на проблема с досадното ми присъствие. Но когато Тохан се настаниха в някогашните владения на Отори и видях с очите си какво опустошение и какви пагубни последствия за обикновените хора носи управлението им, заключих, че има повече смисъл в решението да живея и да подиря отмъщение. Смятам, че истинската проверка за едно управление е благоденствието на хората. Ако владетелят е справедлив, земята получава благословията на Небесата. В земите на Тохан хората гладуват, смазани от данъци и непрестанен тормоз от страна на чиновниците на Ийда. Скритите са изтезавани и убивани, разпъвани на кръст, провесвани надолу с главата над помийни ями, окачвани в кошове да ги кълват гарваните. Селяните са принудени да изоставят своите новородени и да продават дъщерите си, защото нямат с какво да ги изхранват — той взе късче риба и го задъвка с неохота, а лицето му остана безизразно. — Ийда стана най-могъщият владетел в Трите провинции. Властта налага свои собствени закони. Много хора смятат, че господарят има право да постъпва според волята си в собствения си клан и владение. Аз също бях възпитан в това убеждение. Но той се превърна в заплаха за земята ми, за бащината ми земя и вече не можех просто да гледам безучастно, да му я отстъпя без бой. Мисля за това от години. Възприех самоличност за себе си, която само отчасти отговаря на истинската ми същност. Наричат ме Шигеру Земеделеца. Посветих се на подобряване на земята и не говорех за нищо друго освен за сезоните, за реколтата и за напояването. Тези въпроси ме интересуват и бездруго, но те ми предоставяха извинение за пътуванията ми надлъж и нашир из владението, тъй като по този начин можех да науча много важни неща, които иначе нямаше да знам.
— Избягвах земите на Тохан, ако не се смятат годишните ми посещения в Тераяма, където е погребан баща ми, както и много от предците ми. След Яегахара храмът бе отстъпен на Тохан заедно с град Ямагата. Но после жестокостта на Тохан ме засегна лично и търпението ми взе да се изчерпва.
— Миналата година точно след празника Танабата майка ми се разболя от треска. Болестта й бе силно заразна и мама се спомина след седмица. Отидоха си още трима души от домакинството ни, в това число личната й прислужница. Болестта повали и мен. Цял месец блуждаех между живота и смъртта, не бях на себе си, откъснат от действителността. Никой не очаквал, че ще оздравея, и когато все пак се оправих, съжалих, че не съм умрял, тъй като тогава разбрах, че брат ми е бил убит през първата седмица на болестта ми.
— Беше в разгара на лятото. Такеши вече беше погребан. Никой не можа да ми каже какво се е случило. Уж нямало свидетели. Малко преди това бе започнал нова връзка, но момичето също бе изчезнало. Чухме само, че някакъв търговец от Цувано разпознал тялото му на една улица в Ямагата и уредил да бъде погребан в Тераяма. В пристъп на отчаяние писах на Муто Кенджи, когото познавах от Яегахара, като си мислех, че може би Племето разполага с някаква информация. Две седмици по-късно посред нощ в къщата ми пристигна непознат, който ми донесе писмо с печата на Кенджи. Предположих, че е коняр или воин пешак; той сподели, че името му е Курода, което ми подсказа недвусмислено, че е член на Племето.
— Девойката, по която се бе увлякъл Такеши, била певица и двамата отишли заедно в Цувано за Танабата. Това вече го знаех, тъй като още когато мама се разболя, му бях пратил вест да се върне в Хаги. Бях предположил, че ще остане в Цувано, но, изглежда, момичето е настоявало да продължат към Ямагата, където имала роднини, и Такеши е отишъл с нея. Курода ми каза, че в някаква странноприемница имало коментари и обиди към клана Отори и лично към мен. Избухнала свада. Такеши бе майстор в боя с меч. Убил двама души и ранил още неколцина, които избягали. После отишъл в къщата на роднините на момичето. Тохан се върнали в полунощ и подпалили къщата. Всички хора вътре изгорели или били намушкани, докато се опитвали да избягат от пламъците… — при тези думи за момент затворих очи; струваше ми се, че чувам писъците им. — Да, също като в Мино — отбеляза с горчивина Шигеру, сякаш разбрал мислите ми. — Тохан твърдели, че членовете на семейството били от Скритите, макар че най-вероятно това не отговаря на истината. Брат ми е бил в облекло за пътуване. Никой не е знаел истинската му самоличност. Тялото му останало на улицата цели два дни — той въздъхна дълбоко. — Би трябвало всичко това да предизвика бурно възмущение. И за по-малко клановете са вадили оръжия един срещу друг. Ийда е бил длъжен поне да се извини, да накаже хората си и да предложи някакво обезщетение. Но Курода ми съобщи, че когато той научил за станалото, думите му били: „Тези самонадеяни Отори вече са ми една грижа по-малко. Много жалко, че не е бил брат му.“ Дори самите извършители били слисани, каза ми Курода. Нямали представа, кой е Такеши. Когато разбрали, очаквали да се простят с живота. Ийда обаче не стори нищо, чичовците ми — също. Обясних им насаме какво ми е казал Курода. Те решиха да не ми повярват. Напомниха ми за безразсъдното поведение на Такеши в миналото, за битките, в които се е замесвал, за рисковете, които е поемал. Забраниха ми да говоря по въпроса пред други хора, напомниха ми, че все още съм зле, и ми предложиха да замина за известно време, да попътувам към Източните планини, да пробвам въздействието на горещите минерални извори, да се помоля в светилищата… И наистина реших да замина, но не по причините, които те ми изтъкваха.
6
Азиатско растение, чиито корени се използват за ядене и за получаване на подобна на желатин хранителна добавка. — Бел.прев.