— Ще нося тази — каза той, докато я събличаше и я подаваше на човека.
— Наистина много ви отива — измърмори другият. — Малко мъже притежават красотата на владетеля Отори…
Шигеру отвърна на думите му с характерната си сърдечна усмивка, но без да каже нищо, а по време на яденето не бе особено разговорлив. Всъщност на никого от нас не му се приказваше — бяхме твърде напрегнати, за да разговаряме за дреболии, и твърде бдителни за възможни шпиони, за да разговаряме за друго.
Аз бях уморен, но неспокоен. Следобедната жега ме принуди да си остана вътре. Макар че всички врати бяха широко отворени към градината, в стаите не влизаше и глътка свеж въздух. Дремех, опитвайки се да си спомня песента на славеевия под. Звуковете на градината, жуженето на насекомите, плисъкът на водопада ме заливаха, държаха ме наполовина буден и ме караха да си представям, че съм отново в къщата в Хаги.
Привечер заваля и стана малко по-хладно. Кенджи и Шигеру се бяха задълбочили в игра на го8, като черния играч бе Кенджи. Сигурно все пак съм заспал, защото се събудих от тихо чукане по вратата и чух една от прислужниците да уведомява Кенджи, че за него е пристигнал вестоносец. Той кимна, направи своя ход и стана, за да излезе от стаята. Шигеру го проследи с поглед, после се втренчи в дъската, все едно бе вглъбен в играта. Аз също станах и огледах разположението на фигурите. Много пъти бях гледал двамата да играят и неизменно Шигеру доказваше, че е по-силният играч, но този път със сигурност белите фигури се намираха в сериозна опасност.
Отидох до водохранилището и си наплисках лицето и ръцете. После с чувството, че вътре съм като в капан и се задушавам, прекосих двора към главната порта на постройката и излязох на улицата.
Кенджи стоеше на отсрещната страна на пътя и разговаряше с младеж, облечен в типичните за вестоносец дрехи за тичане. Преди да успея да доловя за какво си говореха, той ме забеляза, тупна младежа по рамото и се сбогува с него. После прекоси улицата и дойде при мен, придобивайки хрисимия вид на моя възрастен учител. Но не пожела да ме погледне в очите, а и миг преди да ме забележи, усетих в него истинския Муто Кенджи също както веднъж по-рано — мъжа под всички тези прикрития, безпощаден като Джато.
Те продължиха да играят го до късно през нощта. Не можех да понеса да гледам бавното унищожение на белия играч, но не можех и да заспя. Съзнанието ми бе изпълнено с онова, което ми предстоеше, и изтерзано от подозрения към Кенджи. На следващото утро той излезе рано; в негово отсъствие пристигна Шизука, която донесе сватбени дарове от владетелката Маруяма. Между тях бяха скрити два малки свитъка. Единият бе писмо, което Шизука подаде на владетеля Шигеру.
Той го прочете с непроницаемо, набраздено от умора лице. Не ни каза какво пишеше в него, а го сгъна и го скри в ръкава на робата си. После взе другия свитък и след като му хвърли един поглед, ми го подаде. Думите бяха с таен смисъл, но след малко успях да го разгадая. Това бе описание на вътрешността на резиденцията, в което се указваше точно къде се намира спалнята на Ийда.
— По-добре да ги изгорим, господарю Отори — прошепна Шизука.
— Ще го сторя. Други новини?
— Може ли да се приближа? — попита тя и му каза нещо на ухото тъй тихо, че само той и аз я чухме. — Араи печели все повече поддръжници в югозападната част и се придвижва насам. Вече е победил Ногучи и се намира съвсем близо до Инуяма.
— Ийда известен ли е за това?
— И да не е, скоро ще бъде. Той има повече шпиони от нас.
— А Тераяма? Има ли вести от там?
— Те са уверени, че могат да превземат Ямагата без бой, след като Ийда…
Шигеру вдигна ръка, но тя вече бе млъкнала.
— В такъв случай довечера — отсече той.
— Господарю Отори — поклони се Шизука.
— Госпожица Ширакава добре ли е? — попита той вече с нормален глас, отдалечавайки се от нея.
— Ще ми се да беше по-добре — отвърна тихо Шизука. — Нито яде, нито спи.
Сърцето ми бе спряло да бие за миг, когато Шигеру бе произнесъл „довечера“. После заби учестено, но ритмично, пращайки мощен поток от кръв във вените ми. Погледнах още веднъж плана в ръката си, запечатвайки посланието в съзнанието си. Мисълта за Каеде, за бледото й лице, за крехките кости на китките й, за черните й буйни коси отново забави ударите на сърцето ми. Станах и се отправих към вратата, за да скрия вълнението си.
8
Древна азиатска стратегическа игра, която се играе с бели и черни камъчета върху дъска с 19 пресичащи се линии, които маркират 361 пресечни точки. Целта е завземането на възможно най-голяма територия. — Бел.прев.