Тя сложи юмруци на хълбоците си при наглото му намигване, докато излизаше. Щеше й се да го замери със стария мокър парцал, с който миеше съдовете, и да му каже да се изтрие с него, но това щеше да бъде твърде грубо от страна на една дама, а и не искаше да му доставя удоволствие, като му покаже, че я ядосва и притеснява. Слава богу, нямаше да го види повече тази вечер!
Остатъка от вечерта реши да посвети на себе си. Хвана се, че се наслаждава на мисълта да се изкъпе. Крачеше безцелно из малката стаичка, която бе издействала Джарет да пристрои към къщата. С тъга се запита защо не идва вече тук. Тук бе оставила книгата, която все си обещаваше да дочете, със синя лента на мястото, докъдето бе стигнала. Тук бе и сватбената снимка на родителите й… Нейната стая. Лично нейната. Дълго време не бе проветрявана и намирисваше на мухъл, пък и не й се оставаше тук тази вечер, сама в люлеещия се стол, опитваща се да избяга от себе си в друг свят с хора, които никога нямаше да познава. Джарет не обичаше жена му да чете романи. Често я хокаше за това. Дори бе довел свещеника да й говори и да я убеждава, че четенето на такива книги може да я наведе на мисли, които да събудят дявола у нея…
Не — рече си Елизабет. Затвори вратата след себе си. — Не ми се седи в стаичката тази вечер. Ще си легна. Но онзи разговор за баня изведнъж я бе накарал да усети, че е горещо и старата груба рокля й се стори неудобна. Вече бе минало повече от седмица, откак не се бе къпала истински. А това бе нещо, което обичаше често да прави, единственият истински лукс, който си позволяваше, освен четенето.
Защо не? Хубаво е да си легнеш с усещане за свежест и чистота, да измиеш праха и пясъка от косата си.
Не й костваше много усилия да домъкне коритото в спалната си. И понеже печката бе още гореща, с почти пълен котел вряла вода отгоре, скоро ваната й бе готова. Тя затвори вратата и прозореца. Въглените в малкото огнище срещу леглото догаряха. Светлината бе достатъчна и не след дълго Елизабет вече беше във ваната. Тананикаше си, за да не чува плискащата се на двора вода, където непознатият шумно пръхтеше.
Банята е само една необходимост, не нещо, за което да се губи излишно време. Елизабет бързаше и бе готова, преди водата да изстине. Изсуши се пред огъня и си сложи халат, който стегна леко през кръста. Сложи още дърва, среса хубаво косата си и я върза с някаква панделка.
Ето — каза си доволна. Банята и горещият чай бързо щяха да я приспят. Съжали, че е влачила ваната чак до спалнята, за да не бъде безпокоена. Сега трябваше да я изпразни или да я остави така до сутринта. По-добре сега да свърша това — помисли решително, борейки се с ваната, която „не бе чак толкова тежка“, както си говореше ободрително, докато я влачеше през кухнята. Спря да си поеме дъх и се ослуша. Само котлето със супата къкреше едва-едва на печката. Плискането на вода отвън бе престанало. Освен воят на някакъв койот в далечината, всичко бе спокойно.
Но след като отвори вратата на кухнята, тя катурна ваната и я изля. В първия момент не го чу да се появява зад нея, докато той, протегнал ръце да й помогне, не каза укорително:
— Защо не ме повика да ти помогна?
Тя така се изплаши, че не можа да каже и дума. Успя само да кимне с глава, бутна ваната под чешмата. Погледна го и сърцето й отново се сви, сякаш бе бягала дълго време.
Беше гол до кръста. Заздравели рани се белееха по загорялата му кожа. Изведнъж почувства, че се страхува. Усети топлата си голота под халата и горещата кръв, нахлуваща в страните й.
Погледна го. Той стоеше пред отворената врата на спалнята й. Очите му бяха в сянка, така че не успя да види изражението им. Елизабет нервно отметна немирен кичур коса и навлажни устните си:
— Ами… тъкмо си лягах. Искаш ли още кафе? Има още в канчето, но е доста силно.
— Знаеш какво искам. — Той бе достатъчно близо, за да дръпне леко панделката и косата й да се разпилее като тъмен бляскав облак. Пръстите му я докоснаха, погалиха нежно лицето й, плъзгайки се надолу към раменете, после… изведнъж халатът просто изчезна, свличайки се от тялото й от само себе си. Трябваше му само крачка, за да я вземе в обятията си.
Това ли бе чакала наистина? Защо не се съпротивляваше сега? Гърдите й бяха голи, зърната им тръпнеха при допира с меките косми на гърдите му. Целувките му — нежни, но настоятелни, този път я отнасяха в лъжовно усещане за безметежност. Каквото и да се случваше, то се бе зародили вътре в нея. Като вода, която потича отначало леко, а след това разбива бента. Ръцете му галеха гърба й, плъзгайки се надолу-нагоре, и тя чак сега усети, че халатът се е свлякъл в краката й. Докато Елизабет заекваше несвързано, мъжът я вдигна на ръце, притискайки я към себе си, и я пренесе през прага в спалнята й. Положи я на леглото, което ги очакваше. Младата жена извърна лице, за да не вижда очите му и се затвори в себе си.