Слава богу, че не след дълго щяха да се разделят за известно време. И двамата имаха нужда от кратка раздяла, за свикнат отново един с друг.
Времето бе започнало да лети неимоверно бързо, подобно на сменящите се пейзажи зад прозореца на някой от скъпите частни вагони по новата железница, свързваща двата бряга на обширния континент. Тези вагони бяха предназначени за акционерите в Сентръл и Юниън Пасифик, чието пътуване бе толкова леко и луксозно, сякаш прекарваха уикенда в някой курорт.
Наскоро Стив й бе подарил част от акциите си и Джини бе започнала да се чувства като собственичка на тази железница. Дните и нощите летяха с непрестанно сменящите се зад прозореца пейзажи.
Когато не бе със сенатора и Соня, тя прекарваше по-голямата част от времето си сама в луксозно мебелирания вагон, който бе неин и на Стив. Сам Стив почти непрекъснато играеше покер с някакви свои познати, които бе срещнал уж случайно. Една нощ, когато, малко пиян, той безстрастно я бе целунал, Джини можеше да се закълне, че бе доловила мирис на евтин дамски парфюм.
— Ролята на пренебрегнатата съпруга ли играеш, Джини, скъпа? Не ти отива. А и аз съм прекалено уморен, за да си помисля да те изнасилвам. Така че… лека нощ.
Устните на Стив — горещи и някак дразнещи, едва-едва бяха докоснали слепоочието й, плъзгайки се към меката част на ухото й. Някаква дяволска сила я караше да се възбужда винаги, когато той я докоснеше! Би приела дори и присъствието му в удобното й широко легло във вагона, стига да можеше да се кара с него до края на нощта. Но Стив я остави и изчезна. Това също бе нещо, с което се бе наложило да свикне през изминалите няколко месеца.
Спяха в отделни спални и винаги когато споделяха едно легло, излизаше така, сякаш Стив я приемаше, защото нямаше на разположение друга жена, която да задоволи необузданите му желания. Това ставаше обикновено, след като бяха излизали някъде и бяха пили твърде много или се чувстваха прекалено уморени. Съвкупяваха се като животни и всеки от тях търсеше забрава в страст без чувства. Никога не я поглеждаше, както бе правил преди, когато й шепнеше без дъх:
— Искам те, Джини! И ако веднага не свалиш дрехите си…
Не… сега прислужницата я събличаше и й помагаше да облече скъпите си, красиви нощници и комбинезони. А когато Стив идваше при нея — ако изобщо дойдеше, то бе едва когато тя вече заспиваше и бе твърде уморена, за да се съпротивлява. А след това отново я оставяше, за да спи сам.
Да, до Джини бяха достигнали обикалящите града клюки, разпространявани от жени, които тайно й завиждаха, защото съпругът й я вземаше навсякъде със себе си и се отнасяше с нея като със своя любовница. Дори Соня бе забелязала с необичайно остър тон колко странно изглеждало всичко това.
Но вината си бе нейна. В началото Джини настояваше пред Стив да не се отнася с нея като с някоя глупава, нещастна съпруга.
— След като се споразумяхме, мисля, че договорът ни трябва да бъде справедлив и еднакво изгоден и за двама ни. Не разбирам защо изгодите да бъдат само за теб. Аз също бих искала да се забавлявам.
Учудващо или не, но тя никак не се забавляваше, предпочитайки обаче да умре, вместо да му го признае. Навсякъде я водеше със себе си и се отнасяше се с нея като със своя любовница, но тя не бе дори това.
Не след дълго Джини отплава за Европа. Дори мисълта, че ще срещне руския император и че по всяка вероятност е негова дъщеря, не бе в състояние да я извади от необяснимата депресия, в която бе изпаднала, а както обикновено, депресията я караше външно да цъфти.
Щяха да прекарат една седмица в Ню Йорк. Пристигането й сред строгото и консервативно висше общество на Ню Йорк предизвика истински фурор. Тя не само бе богата, но имаше млад и красив съпруг — обект на нестихващо любопитство от страна на жените. Освен това Джини бе наполовина французойка и се отличаваше с интелигентност и блестящо образование.
Слуховете за младата двойка се бяха разнесли далеч отвъд Сан Франциско и нюйоркчани се чудеха каква част от тях бяха истина. Никой не можеше да каже, дори и организаторите на клюкарски „веселби“, които подкупваха прислугата, за да събират информация.
Стив Морган, висок, опасен мъж с белег от сабя на лицето, който даваше храна на нескончаеми слухове за безброй дуели, бе в Ню Йорк по работа заедно със своя тъст. Прекрасната му млада съпруга скоро щеше да отпътува за Европа, съпроводена от мащехата си. Пред хората младото семейство изглеждаше щастливо, но насаме… кой обаче можеше да знае какво се случваше, когато бяха насаме в своя хотелски апартамент? Откакто бяха пристигнали в Ню Йорк, Джини рядко виждаше съпруга си, освен във връзка с някоя тяхна поява сред обществото. Дните й минаваха в обикаляне на магазини заедно със Соня и нескончаеми посещения. Вечерите й не свършваха преди зори, когато Джини вече едва имаше сили да седне на леглото си.