31
Бет. Топла, крехка и сладка. С мирис на току-що изпечен хляб. Бет, която очаква, която просто е там. Тялото й е подслон, и удобство, и чиста наслада. Жената, при която всеки мъж би се завръщал.
Засмя се саркастично на ум: По дяволите! — Твърде дълго бе яздил. Хвана се, че мисли като Мартин Бърнисън. — Да се завръщаш при една и съща жена сигурно е доста отегчително. — Знаеше го. — И все пак — какво е онова, което търся? Засмяната, зеленоока, закачлива жена, която някога обичаше… но бе изоставил. Огнена жена, оставила белег в съзнанието му като дамга, дълбоко врязана в него, защото вината за смъртта й бе негова. Щеше да носи този белег винаги. Трябваше да се научи да живее с тази мисъл.
Стив Морган се ядосваше на себе си, изгарящ от нетърпение. Имаше неща, които трябваше да свърши, а си играеше на война. Печелеше и време, защото трябваше да се възстанови, да оздравеят както тялото, така и душата му. А Бет вече означаваше много за него.
Небето потъмня. През облаците бяха започнали да проблясват светкавици и Стив обърна коня си на север. Някога, в ден като този в мексиканските планини, из главата му се бяха въртели подобни мисли. Мисли за живот, пропилян в бягства и преследвания. Вечно в движение, грабвайки по някое забавление по пътя. Джини го беше накарала да спре за малко. Но тя си бе отишла завинаги от живота му. Предизвикателният й пламък бе угаснал. Да върви по дяволите. Щеше да я прогони от мислите си, каквото и да му костваше това.
Стив продължи напред с изострени сетива, тъй като по тия места се навъртаха опасни мародери. Прейърс енд беше останал далече назад.
Той би се усмихнал, ако знаеше за спора, който се водеше в негова чест между Роналдо Ортега и съпругата му Мелиса. На Миси не можеше да се сърди човек, въпреки че бе в състояние да вбеси всекиго.
Роналдо не бе точно вбесен, защото уважаваше младата си съпруга. Но… Проклятие! Трудно му бе да си обясни простоватия начин, по който Миси гледаше на нещата. Напук на напредналата си бременност, в седмия месец тя все още изглеждаше невероятно стройна. Всички се притесняваха от това, освен лекарят, когото дон Франсиско бе повикал. Тя се възползва от бременността си — негодуваше Роналдо, а Миси виреше предизвикателно заострената си брадичка.
— Все още не разбирам и няма да спра да задавам въпроси, докато не разбера. И така, Роналдо, защо мислиш, че го е направила? И не мога да разбера защо дядо ти, уж толкова строг и неумолим, е разрешил такова нещо! Мислех си, че обича Маноло, искам да кажа Естебан, разбира се. Просто не мога да свикна с…
— Съкровище — нежно я прекъсна Роналдо, — не виждаш ли, че е безполезно да се безпокоиш за нещо, което не можем да променим? Джини замина за Европа с онзи лорд Тиндейл и децата си и не можеш да отречеш, че тя има право да ги вземе със себе си. Естебан не се върна да ги види и дори не изпрати писмо, за да попита как са. Братовчед ми е толкова… безчувствен.
— Не е! Е, не съвсем. Видя колко мил бе с мен и дори с татко, а и с момчетата после. На него дължим това, че сега имат земята, която по наследство се пада на майка ми, нали? Той всъщност не е толкова лош и коварен, и мисля, че не е честно. Все някой трябва да му го е казал. Мисля, че Джини го е сторила. Не ти се сърдя, че си бил малко влюбен в нея, преди да ме срещнеш.
Роналдо я прегърна объркан:
— Никога не съм обичал друга жена, освен теб, съкровище мое, и никога не ще обичам. Как бих могъл? Ти ме правиш най-щастливия мъж в света! Но…
— Тогава напиши писмо на Стив и му съобщи. Или остави това на мен. А аз ще пиша на Джини — ти имаш адреса на леля й и братовчед й във Франция. Бедните дечица, това пътуване! А накрая тя да ги изостави, за да се мотае из… из Турция, все с тоя Ричард. Не съм го виждала и не мога да го съдя. Харесвам сестра му, но това няма значение. Ако искаш да знаеш, аз мисля, че Джини е избягала, за да види дали Стив ще я последва. Дали ще й докаже любовта си. И мисля, че Ричард се е възползвал от нея, когато е била толкова болна, така че ако Стив знаеше…
Мисълта накара Роналдо да пребледнее, още повече, че се утешаваше с мисълта, че дядо му ще се оправи със ситуацията.