Вечерта се изниза неусетно, поне за Лорна Прендъргаст. Тя забеляза, че Стив Морган я наблюдава, и го заговори, но прочете в сините му очи само лек присмех. Бе любезен с нея, но все пак обърна повече внимание на баща й и братята й. Техният разговор изобщо не я интересуваше. Мъжете говорят само за добитък, оръжия и индианския проблем. Този мъж беше различен и тя го усещаше. И мисълта, че би се отнесъл със същата хладна любезност с нея, независимо от поведението й, я интригуваше.
След вечеря той излезе с останалите мъже на верандата, където пушеха пури и пиеха коняк, а Лорна остана с майка си, проследявайки с поглед госта.
— Защо е без жена си? Има ли жена? Мисля, че бих искала да го опитомя, маман!
Франсоаз поклати глава. Не искаше дъщеря й да бъде толкова самоуверена.
— Съкровище, внимавай. Не мисля, че е лесен мъж. Спомням си, че имаше жена или е имал. Във всеки случай е тук съвсем за кратко — да види Сам и да говори с баща ти. А и както разбирам, работата, по която е дошъл, не е приятна.
Лорна чуваше доста добре силните гласове отвън. Тя позна рева на брат си Джоузеф и направи гримаса.
— Джоузеф винаги се хвали, а Пити е подлизурко. Клинт изобщо не го е грижа, толкова е погълнат от оная жена, с която се вижда. Никой от тях не може да стъпи на малкото пръстче на татко, нито пък е толкова умен. Но мисля, че този Стив Морган също е умен мъж. Чудно, за какво ли спорят?
Спореха за правата на незаконните заселници, за правата на другите заселници и за дребните собственици. Джак Прендъргаст и синовете му шумно отстояваха своята гледна точка, а Сам Мърдок се усмихваше от време на време, като си дръпваше от пурата. Но със сигурност не си губеше времето — просто присъстваше. Чудеше се как ли би реагирал Прендъргаст, ако любезно му се обяснеше, че идеите му са остарели.
— Извинете ме, господине, но една местна война би ви струвала само пари и кръв, а няма да спечелите много. Прекалено ще сте зает с атаки и отбрана, за да можете да си вършите работата. Какво ще спечелите, ако изгоните със сила няколко нещастни заселници от земята, която по закон е тяхна? Страхувам се, че това време отмина. Трябваше да купите района, когато земята струваше не повече от няколко цента на акър. Сега тя си има собственици, които са се обединили и са решени да се бият, ако трябва, за да запазят онова, което е тяхно по право и по закон. Не бихте ли направил същото на тяхно място?
— Не е същото! — извика Джо Прендъргаст. Той се наведе от стола си, а лицето му почервеня. — Ние бяхме тук преди тях. Татко и приятелите му дойдоха тук първи, победиха индианците и се биха в проклетата война, за да запазят тази земя свободна. А после се появи това проклето котило, с техните хартийки, в които пише, че притежавали това и онова. Наслагаха огради и принудиха и нас да сложим огради. Става така, че няма къде да пасем добитъка си, а това означава, че трябва да се махат от земята или да бъдат прогонени.
— Научили са и за други областни войни и са решени да не се дават. Основали са асоциация и са готови, ако е необходимо, да се бия за онова, което считат за свое.
— Те са тълпа сополиви страхливци. Мръсни фермери и бивши говедари, с по няколко глави добитък, които се надяват да съберат собствени стада. Нищо не разбират от битки.
Стив Морган спокойно рече:
— Учат се от мен.
После седна и зачака избухването, което щеше да последва и наистина последва.
Лорна чакаше и се цупеше, но мъжете все още не влизаха. Тя само дочуваше силните им гласове. Искаше да излезе под претекст, че ще им сервира кафе, но майка й й забрани. Накрая, сърдита, тя отиде да си легне с твърдото намерение още на сутринта да получи своето. Обичаше да си ляга късно и накара една от прислужниците — мексиканки да й донесе мляко с кафе в стаята. Утрото щеше да бъде по-различно от друг път, щеше да стане рано за закуска — заедно с останалите, дори преди тях.
Къщата бе построена във формата на латинско U, с вътрешен сенчест двор. Беше проектирана от някакъв испанец, убит при набег на команчите, преди да я довърши. Джак Прендъргаст бе пристроил външни сгради и бе поставил дървена ограда. Къщата притежаваше всички удобства и за Лорна това бе истинският й дом, поне засега. Не й харесваше обаче да живее самотно и далече от училището и приятелите си. Повече от всичко искаше да пътува, а най-много желаеше да види Европа. Майка й имаше роднини там, защо да не ги посетят?