Лорна се събуди в шест часа и се насили да стане от леглото. Тоалетът й отне доста време, преди да бъде напълно готова. Любуваше се на изображението си в голямото огледало, което папа докара за нея. В новичкия черен костюм за езда изглеждаше по-възрастна от своите осемнадесет години. Жакетът беше поръбен със златист сатен и тя преметна около врата си шал от същия плат, на който забоде диамантено топазена брошка.
За беда, когато се появи на двора, където на дълги маси беше наредена импровизирана закуска, почти всички вече бяха станали.
Брат й Пит я подразни:
— Заради кого си станала по това време, сестричке?
Прииска й се да го ритне.
— Какво правиш толкова рано, кукло? — я попита нетактично баща й, а брат й Джо подсвирна силно.
Лорна реши да не се оставя да й развалят настроението.
— Добро утро на всички! — рече тя сладко, държейки полата си високо с една ръка, докато с другата махна на една прислужница за кафе.
Сам Мърдок беше там, но него го нямаше. Лорна прикри разочарованието си и след като целуна баща си, седна до възрастния мъж.
— Не мога да проспя тази сутрин. Навън е толкова хубаво! А Джипси трябва да се упражнява, така че мисля да пояздя. Ще дойдете ли с мен, господин Мърдок?
От начина, по който проблясваха очите му, тя разбра, че му е напълно ясно с кого би искала да поязди, но бе достатъчно мил да не го покаже.
— Е, госпожице Лорна, ако бях с няколко години по-млад, бих се възползвал от възможността. Но мисля да тръгвам веднага щом съдружникът ми реши да се появи.
— Не си тръгвате, нали? Ще липсвате на всички ни. Надявах се да сте убедили папа да пътувам с вас поне до Сан Франциско. Леля и чичо толкова ме молиха да ги посетя, а и двама приятели от училище живеят там. О, мистър Мърдок, говорете с папа.
На Сам му бе забавно да отбележи, че докато говореше, очите й гледаха някъде зад него — търсещи. Лорна вършеше нещата по свой начин и на него не му бе убягнало как предната вечер момичето бе гледало Стив през масата. Добре, че си тръгваха още днес.
В този момент се появи Стив Морган, облечен за езда, с пистолет на бедрото. Носеше черни панталони и избеляла синя риза с кожено сако отгоре. На шията му бе вързана тъмносиня кърпа. Стив имаше загрижен вид. Дълго след като останалите си бяха легнали, двамата със Сам бяха продължили да разговарят и сега с безпокойство се връщаше към нещата, които лежаха на плещите му. Трябваше веднага да се заеме с работите си, а мисълта за Бет не излизаше от главата му. По дяволите, искаше да направи нещо за нея.
Стив не знаеше, че, познавайки добре дъщеря си, Франсоаз Прендъргаст вече бе говорила със Сам, изкопчвайки от него чрез уж случайните си, но проницателни въпроси някои неща за съдружника му, включително и факта, че наскоро бе овдовял. След това бе разговаряла и със съпруга си, който все още не можеше да забрави този разговор. Сега Джак Прендъргаст изглеждаше разтревожен и сякаш не успяваше да събере мислите си. Той обаче не даваше да се разбере нищо от тревогите му, докато замислено наблюдаваше дъщеря си и Стив Морган.
Лорна му помогна да вземе решение — никога не можеше да устои на молбите й:
— Папа, моля те! Искам, да пояздя. Щях да изляза сама, но ти обеща.
— Знаеш, че е опасно, дъще. Не само заради индианците, но и заради проклетите заселници… — Изпод смръщените си вежди той стрелкаше със сърдит поглед Стив Морган, който обаче му отвърна с безизразно като на индианец лице.
Проклятие… — каза си Джак, — Лорна сама може да се грижи за себе си, а в ръцете й всеки мъж бързо омеква. Защо този Морган трябва да е изключение?
— Но, папа…
— Виж какво, скъпа, обещах на господин Морган да му покажа онези стари рудници в района на северното пасбище, сещаш ли се? Може би ти би могла да го заведеш. Все си мисля, че там има сребро, но не бих искал някой външен човек да души наоколо. Според Сам скалите са рудоносни и ще се радвам на още едно мнение.
Лорна Прендъргаст бе вече почти жена. Буйната й кестенява коса, светлокафявите очи и лицето й излъчваха предизвикателство. Обзет от безразличие, Стив, който имаше голям опит с жените, не й обръщаше особено внимание. Вече нямаше желание да съблазнява малки девственици, а тя, въпреки самоувереността си, бе точно такава. В Лорна той виждаше Джини, каквато бе, когато пътищата им се кръстосаха за пръв път. Само че Джини го бе посрещнала с омраза и си тръгна, мразейки го. Тръгна си с Андре Делери, по свое собствено желание. Смъртта й бе прищявка на съдбата. Иначе щеше да се наложи да я убие със собствените си ръце.