— Ще се връщате ли в Преърсенд или ще тръгнете направо за Сан Франциско? Чух, че имате къща там?
Той имаше къщи навсякъде, но никъде нямаше дом. С въпроса си Лорна привлече за малко вниманието му и Стив я изгледа от главата до петите, така, както гледаше всяка жена, която се домогваше до любовта му. Лорна поруменя, но устоя на погледа му.
— Първо се връщам в Преърсенд. Там имам да довърша някои работи. А след това ще замина за Сан Франциско или Мексико.
— Май ви предстои дълъг път? Аз също бих искала да пътувам, но най-много от всичко мечтая да посетя Европа — Лорна въздъхна. — Татко е страшно упорит, но работя по въпроса. Зная, че рано или късно трябва да се установя някъде, но има толкова много неща, които бих искала да свърша и да видя преди това.
За момент бе престанала да флиртува, разкривайки част от истинските чувства, които я вълнуваха, и Стив я погледна замислено.
— Пътуването насам-натам може да се окаже доста уморително, но мисля, че Европа ще ти хареса. Сигурен съм, че ще направиш впечатление там.
— Мислите ли, че съм хубава?
— Красавица си и го знаеш.
— Тогава защо все още не сте се опитал да ме целунете?
Той се разсмя чистосърдечно и смехът го направи да изглежда по-млад и по-опасен.
— Ще си помисля, но чаках сама да си поискаш.
— О-о-о!
Той си помисли, че ще престане да се прави на дама и ще го наругае, но тя се усмихна лукаво и прелъстително притвори очи.
— Сега искам. Не са ме целували много мъже, въобще не.
Морган приближи коня си до нейния и начина, по който я целуна, бе различен от всичко онова, което бе изпитала в живота си. Накара я да се почувства немощна и й отне дъха. Накара я да пожелае… Тя не знаеше какво. А когато всичко свърши, мъжът промърмори грубо:
— Достатъчно. Но знай, че ако така се целуваш с мъжете, те могат да станат повече, отколкото си искала, госпожице Прендъргаст!
Лорна замълча, опитвайки се да събере разпилените си мисли. Искаше й се да я целуне отново, но се страхуваше — не толкова от него, колкото от себе си. Може би това имаше предвид майка й с предупрежденията си, че емоциите невинаги могат да бъдат овладени. Искаше й се да не бе спирал, но какво щеше да последва след това? Момичетата обичат да си навличат неприятности. Не само заради целуването — тя не бе толкова невежа, колкото съучениците си. Но жените винаги плащат определена цена, докато мъжете се измъкват невредими и свободни. Хвърляйки коси погледи към Стив Морган, докато продължаваха да яздят, Лорна се чудеше колко ли други жени е целувал и дали сега имаше някоя, с която вършеше и други неща, освен целуването.
32
Мракът падна внезапно. Сенките от планините плъзнаха надолу към прериите, а планинските върхове скриха оранжевата светлина на залеза. Настъпи времето, когато се стъкваше огън и се палеха лампите. Време, в което се опитваш, дори и да е трудно, да не гледаш към спалнята и да не копнееш за близост. Но той не беше от мъжете, които можеха да чакат. Очакването и търпението бяха присъщи повече на нея.
Бет се движеше бавно из кухнята, протакайки всяка работа колкото се може по-дълго. Днес Мартин бе идвал отново, и отново я бе молил да се омъжи за него. Този път притесненията и стресът я бяха накарали да избухне, да му каже простата и гола истина:
— Мартин, аз… ти не разбираш. Имам причина да вярвам, че съм… че очаквам…
Тя почти го виждаше как се отдръпва с отвращение от нея. Чакаше занемяла изражението на лицето му да се промени, но вместо това той бе протегнал ръце към нейните, стискайки ги крепко.
— Ах, Елизабет! Бил съм женен и вече го подозирах. Жената става някак си… И така, какво ще правиш? Той знае ли?
— Не, все още не съм му казала. Разбрах го едва след като замина. Щом се върне…
— Ако се върне. Минаха три седмици, Елизабет. Твърде дълго време.
— Той ще се върне]
— Няма значение. Мислиш ли, че ще се ожени за теб? Ще бъдеш ли щастлива с него? Няма ли да му е тясно тук? — той бе описал широк жест с ръка и тя разбра какво иска да каже. В много отношения Мартин бе разумен мъж. Той бе продължи, преди да е успяла да му отговори: — За мен това е без значение. Въпреки онова, което ми каза, аз все още те искам за съпруга. Ще се опитам да те направя щастлива, Елизабет, и ще отгледам детето като свое — бе се усмихнал криво. — Надявам се да е момиче и да е като теб. Искам да е момиче, за да го глезя и да му дялкам кукли. Знаеш ли, че много ме бива да правя кукли? Имах племенница някога. Умря от тиф на пет години. Винаги искаше куклите на чичо Мартин, все чакаше нова… А сестра ми ще шие дрешки… Ти плачеш! Какво толкова казах?